През тази седмица отбелязахме Международният ден на майчиния език. Този ден е въведен по инициатива на международната организация на Обединените нации за култура и наследство ЮНЕСКО през 1999 г.. Причината за появата на празника на майчиния език и избора на датата 21 февруари е борбата на бенгалския народ да говори на собствения си език. В годините между 1947 и 1956 г. територията Източен Бенгал (или днешната държава Бангладеш) е била част от Пакистан.
Единственият официален език тогава е бил урду – езикът, на който е говорел мюсюлманският елит в Индия. Недоволството на бенгалците стигнало до там, че се зародило Бенгалско езиково движение, което било забранено от централната власт в Пакистан. Кулминацията на недоволството е точно на 21 февруари 1952 г., когато безредиците в Източен Бенгал стават масови и продължават няколко години. Кризата е разрешена, когато през 56-а г. бенгалският език получава статут на официален език. 20 години по-късно тази първа победа за езика довежда до Бенгалската освободителна война, с която се създава независимата държава Бангладеш. Виктория Петрова продължава темата:
Според Етнологичния атлас на световните езици, издаден от Летния институт по лингвистика в Далас, в света се говорят над 7000 езика, а държавите са едва 195. Това означава, че голям брой хора по света се раждат и живеят в двуезична среда. На родния си език говорят в семейството и общността си, но навсякъде другаде те трябва да използват езика на държавата, в която живеят. В такава двуезична среда живеят и ромите в България.
Децата от трети клас на 75 основно училище „Тодор Каблешков“ в ромския квартал „Факултета“ в София се опитват да се справят и с българския и с ромския език.
Мисията на Вяра Михайлова от Интернационална асоциация „Едюкарт“ е всички деца в България да владеят езика на образователната система и да се справят в училище.
Езиковата бариера при ромите и ромските деца в частност е проблем за тяхната успешна интеграция в образователните институции, където официалният език на обучение е българският.
През последните години и с развитието на ромската общност в квартал „Факлутета“ във все по-малко ромски семейства се говори на ромски език, обясни началната учителка Мими Иванова.
Вяра Михайлова смята, че двуезичието е предимство и в случая с ромските деца, техният майчин език им дава възможността да развият когнитивни умения от по-висш порядък.