Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще поеме оперативното управление на пристанищен терминал „Росенец“, а правителството е готово с план за действие след прекратяване на концесията върху порта на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
За това информираха от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) в отговор на въпроси на EURACTIV България.
Механизмът се задейства
В петък, 11 август, кабинетът на Денков-Габриел е взел решение да уведоми “Лукойл” за прекратяването на 35-годишния концесионен договор за “Росенец“, след като парламентът промени Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Промените в закона влязоха в сила на 8 август, седмица след това концесията се прекратява, а след още 2 седмици, в края на август, МТС трябва да поеме оперативното управление.
Преди правителственото решение обаче транспортният министър Георги Гвоздейков и един от заместниците му – Анна Натова, са се срещнали с ръководството на “Лукойл Нефтохим Бургас” и разговорите ще продължат, става ясно от отговора на МТС на въпрос на EURACTIV имало ли е такава среща.
„Разговорите са концентрирани около оперативни въпроси, свързани с приемането и предаването, така че да се гарантира непрекъсваемост на доставките и производството”, съобщиха от транспортното министерство. Тази седмица и премиерът Николай Денков изрази надежда да се стигне до “нормално взаимоизгодно споразумение” в диалога с частната руска компания, за да не се създадат рискове за цените на горивата.
Над 58% изпълнени инвестиции?
Правният анализ на концесионния договор, започнал през юли т.г., още не е приключил. Резултатите ще покажат каква част от инвестициите за 44.2 милиона евро (86 447 686 лeва без ДДС), договорени за пълния срок на концесията, трябва да бъде изплатена на “Лукойл”. Според последния представен отчет от “Лукойл Нефтохим Бургас” за изпълнение на концесионния договор за 2021 г., публикуван на 30 септември м.г. в Националния концесионен регистър, излиза, че компанията е изпълнила по-голямата част от договорените за целия 35-годишен срок инвестиции – 50 212 320.16 лв. без ДДС или близо 25.726 млн. евро. (Договорът предвижда направените вложения да бъдат изплатени при разваляне на концесията).
В отчета като дължим размер на концесионното възнаграждение за отчетната 2021 г. е вписана сумата от малко над 1.221 млн. лева без ДДС. За 2020 г. то е около 1.287 млн. лева, за 2019 г. – около 1.722 млн. лева, за 2018 г. – около 1.520 млн. лева. Ако прибавим и данните, съобщени от БиволЪ, че за периода юли 2011-2014 г. в бюджета са постъпили 6 728 211 лева от концесионни такси, излиза, че за близо осем години монополистът на пазара на горива на едро в България е внесъл под 13 милиона лева. А поради декларирани загуби, през годините, в които е собственик на бургаската рафинерия, “Лукойл” не плащаше и данък печалба. В отчетите си за изпълнение на концесионния договор компанията неизменно декларира, че е обработила по-малко количество петрол от прогнозирания товарооборот. Какво са отчитали уредите на терминал Росенец, откъдето влиза целият петрол за обработка, знаят само в митниците.
Любопитно е, че макар концесията да е сключена през юли 2011 г., отчети за изпълнението са публикувани само за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., като първите три са качени в регистъра през 2021 г. Два от тях носят една и съща дата – 14 май 2021 г., а самият концесионен договор е публикуван на 13 май същата година, само ден след като третото правителство на Бойко Борисов е в историята и започва управлението на служебния кабинет с премиер Стефан Янев.
Ще падне ли дерогацията
Оперирането на порт Росенец от държавата ще е тест за следващата стъпка, с която парламентът ще задължи изпълнителната власт – поемането на оперативен контрол над най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и (евентуално) прекратяване на дерогацията, която позволява на “Лукойл” да преработва руски суров петрол до края на 2024 г. България единствена в ЕС получи изключение от ембаргото за руския нефт.
В последните дни се появиха сигнали, че правителството ще действа предпазливо с прекратяване на дерогацията, за което настоява мнозинството в парламента – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Трите формации вече внесоха проект за промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Депутати дори изчислиха, че дерогацията може да падне в края на октомври – ако законопроектът бъде приет до края на септември, тъй като срокът за правителството да отнеме дерогацията е до 30 дни след влизане в сила на закона.
В ефира на БГ он ер тази седмица премиерът Николай Денков заяви, че “приемането на закони, които не се съгласуват с правителството, създава рискове”. Хубаво е подобни решения да се съгласуват с Министерския съвет, а в случая с “Росенец” това не беше направено, каза той.
В четвъртък Съветът по сигурността към Министерски съвет реши да поиска от Министерството на икономиката и специалните служби информация как може да се отрази на цените на горивата и състоянието на националната сигурност евентуалното прекратяване на дерогацията. На база получените данни ще се прецени дали такъв проект за решение да бъде подготвен за внасяне в парламента.
Според анализатори осигуряването с горива на българския пазар не би било проблем. “Малкото потребление на горива у нас може да се осигури с няколко танкера на месец, дори не трябва да работи рафинерията… и то на цени – близки до средните на тези в ЕС. Да, може да има леко поскъпване на цената на горивата, защото “Лукойл” поддържа изкуствено по-ниски цени, за да потиска конкуренцията, но в никакъв случай няма да се говори за шоково поскъпване”, прогнозира наскоро по БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
Прекратяването на концесията на терминал Росенец означава, че държавата и само държавата ще контролира количеството суров петрол, което влиза – и данъчните постъпления от него, пострадали от поевтиняването му и от по-ниския внос.
Голямата въпросителна остава как ще действа “Лукойл”, ако бъде лишен от възможността, която му осигурява дерогацията – да преработва евтин руски нефт, което му осигурява повече от добри печалби. Ще се преориентира към преработка на казахстански или друг или ще търси купувач за активите си в България. Ембаргото накара частната руска компания да продаде рафинерията си в Сицилия, а преди половин година се появиха спекулации, че планира да излезе и от Румъния и Молдова. А може и да се опита да предизвика трусове на българския пазар на горива. Но все едно каква тактика ще избере, големите предизвикателства остават за правителството.
euractiv.bg
Емилия Милчева