Eвропейската комисия съобщи днес, че дава България на съд по три случая – за чистите превозни средства, за електронната тол услуга и за предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води.
Чисти превозни средства
Брюксел реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради това, че властите в София не са превели в националните закони и регулации (т.нар. нетранспониране) правилата за чисти превозни средства.
Директивата за чистите превозни средства определя национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства.
Това се отнася по-специално за градските автобуси, където обществените поръчки представляват около 70% от пазара.
В случая на България директивата изисква най-малко 17.6% от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси, купени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства и поне 17% от всички градски автобуси, купени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.
Директивата обхваща и лизинг, наем и финансовия лизинг на превозни средства, както и договори за определени услуги като:
обществения пътен транспорт
специализирани услуги за пътен превоз на пътници
сухопътен пътнически транспорт без разписание
специфични пощенски и колетни услуги
събиране на битови отпадъци.
Тя има за цел още подобряване качеството на въздуха в общините и удължаване на жизнения цикъл на продуктите (по принципите на кръговата икономика).
Първият референтен срок за отчитане на постигнатото на национално ниво е след две години – през 2025 г., а вторият е през 2030 г. България още не е въвела директивата в законодателството си.
Крайният срок за транспониране на директивата беше август 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България през септември 2021 г. и мотивирано становище през април 2022 г. (две от трите стъпки в наказателна процедура – бел. ред.).
Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията сега реши да направи третата и последна стъпка и отнесе случая до Съда на ЕС.
Електронна тол услуга
Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Полша за нетранспониране на правилата за електронно пътно таксуване в националното законодателство.
Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) е система за таксуване, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки.
Директивата има две цели: да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси.
Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в целия ЕС и да навредят на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, отбелязва Еврокомисията.
Поради това липсата на транспониране на тези правила представлява пречка за оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС.
Това означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша. Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други държави членки.
Крайният срок за транспониране на тази директива изтече на 19 октомври 2021 г. Комисията започна процедурите за нарушение срещу тези държави членки през ноември 2021 г. и реши да изпрати мотивирани становища през май 2022 г. Тъй като те продължават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да отнесе случаите до Съда на ЕС.
Търговия с вода
Европейската комисия реши също така да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за неправилно прилагане на правилата на ЕС за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Еврокомисията предприема правни стъпки, за да гарантира правото на потребителите на информация, да ги защити от подвеждане и да гарантира честна търговия.
Според Брюксел българското законодателство не е в съответствие с правилата, тъй като то не забранява предлагането на пазара под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата, на натурални минерални и изворни води, произхождащи от един и същ извор.
Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.
След като Комисията изпрати официално уведомително писмо през юли 2020 г. и мотивирано становище през септември 2021 г., тя заключи, че установените нарушения не са отстранени.
dnevnik.bg