Можете да пасете овце, котки обаче не можете. „Да пасеш котки“ („Herding cats“) е идиом, който обозначава безполезен опит да се контролират или организират субекти, които по своята същност са неконтролируеми.
Държавите от ЕС са като котките – не можете да ги пасете, или поне не сме забелязали техния пастир Шарл Мишел да прави това в редиците на срещите на върха на блока.
„Единни в многообразието” е мотото на Европейския съюз, което бе използвано за първи път през 2000 г. То означава, че страните от ЕС се обединяват, но в същото време запазват различните си култури, традиции и езици.
Разнообразието в днешно време вероятно се тълкува доста погрешно и то до степен, в която се разбира като разминаване.
Единството на ЕС все повече се подлага на изпитание от различни видове разделения, било то между онези държави, които искат по-голям бюджет на ЕС, и така наречените „пестеливи“ нации. Разделенията заради фискалните правила често противопоставят Германия на Франция, а има и разделения по отношение на външната политика.
Отскоро забелязваме все повече държави, които са по-критични към Израел в контекста на войната в Газа, като Испания, Люксембург и Франция, за разлика от Германия, Австрия и Чехия, ако трябва да споменем само някои от тях.
Що се отнася до Газа, лидерите на европейските институции също са разделени в понякога противоположни лагери, като две крайности са ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, който стигна дотам, че обвини Израел, че е създал „Хамас“, и неговата началничка, председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, която е изправена пред критики сред собствения си персонал заради твърдата й подкрепа за Израел.
Когато Договорът от Лисабон влезе в сила през декември 2009 г., беше въведена длъжността председател на Европейския съвет. Той се държи от Мишел, който е вторият белгиец, получил най-високия пост след Херман ван Ромпой.
След споровете около кандидатурата си за европейските избори, Мишел се превърна в център на вниманието. Това не е лошо. Той заема важна длъжност, вероятно най-важната в ЕС, въпреки че може и да е подценена.
Член 15 от Договора за Европейския съюз гласи, че председателят на Европейския съвет го председателства и ръководи работата му, подготвя срещите на върха на ЕС, като улеснява сближаването и консенсуса между държавните и правителствените ръководители на ЕС.
Това на практика означава, че при подготовката на една среща на върха на ЕС председателят трябва дискретно да я подготви, като разговаря двустранно с държавните и правителствените ръководители на страните от блока, и договори решенията, които идват под формата на заключения.
Договорът също така гласи, че председателят на Европейския съвет „осигурява външното представителство на Съюза по въпроси, засягащи неговата обща външна политика и политика на сигурност, без да се засягат правомощията на върховния представител на Съюз за външните работи и политиката на сигурност“.
Вече писахме, че Мишел се е впуснал в международно посредничество на високо ниво в Кавказ – необичайна дейност, която не донесе осезаеми резултати. И да, той влезе в територията на Жозеп Борел, защото отношенията с региона са отговорност на главния дипломат на блока.
В идеалния случай, когато държавните и правителствените ръководители на ЕС дойдат в Брюксел, благодарение на работата на председателя на Съвета, заключенията от срещата на върха трябва вече да са договорени. Срещата на върха не бива да се превръща в бойно поле.
Но ние не живеем в идеален свят. Когато лидерите на ЕС се съберат в Брюксел на 1 февруари, слонът в стаята ще е Виктор Орбан, чиито позиции за Украйна очевидно са в противоречие с тези на останалата част от Съюза. Тази среща на върха е много вероятно да се превърне в бойно поле.
Мишел е сравнително млад политик – той е на 48 години, и тази среща на върха е важна за неговото политическо бъдеще.
ЕС, като наднационален политически и икономически съюз, не бива да става заложник на хора като Орбан, в противен слуай ще означава, че нещо не е наред.
Някои смятат, че идиомът „да пасеш котки“ произхожда от сцена в Монти Пайтън. Мишел има историческия шанс да даде пример колко важен е неговият пост и, че Европейският съюз не е Летящият цирк на Монти Пайтън.
euractiv.bg