Украинските сили се борят да отблъснат инвазията на Русия с намаляващи доставки на ракети и други боеприпаси, а ЕС се стреми да отблокира финансовата и военна помощ, осуетена от вътрешните разделения на блока.
Малко по-малко от месец преди втората годишнина от началото на войната на Русия срещу Украйна, перспективите на Киев бързо да си върне територията чрез голяма контраофанзива са доста мрачни.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски вече каза през декември, че е започнала „нова фаза“ на войната и нареди на войските си да укрепят отбранителните позиции на фронта с дължина около 1000 километра.
Вместо да напредва, украинската армия все повече се изтласква към отбрана през части от фронтовата линия.
Според военни експерти украинците вероятно ще възприемат стратегия на „активна отбрана“, опитвайки се да задържат настоящите позиции и да търсят слаби места в руската отбрана и да ги поразяват с ракетни удари с голям обсег.
Това може да създаде възможност и да даде време за обучение на войски за друга контраофанзива, най-вероятно през 2025 г., но отбранителните битки ще изискват различен тип оръжия от предоставяните досега.
Бюджетът на Украйна за 2024 г. предвижда близо 40 милиарда долара, приблизително половината от общите разходи, за отбрана, които ще бъдат почти изцяло покрити от данъци.
Подобна стратегия може да успее само ако западната подкрепа не намалее.
„Като се има предвид зависимостта на Украйна от външна подкрепа, изборите, направени от държавите-членки и партньорите на ЕС през следващия период, или ще позволят на Украйна да напредне решително, или сериозно ще подкопаят способността й да се съпротивлява“, предупреждава вътрешен меморандум на ЕС, видян от Euractiv по-рано тази седмица.
„Несигурността за предвидимото и структурирано предоставяне на военна помощ на Украйна ще има последващо въздействие върху Украйна“, се добавя в него.
С други думи, или Украйна ще има достатъчно бойна мощ, за да отговори на Русия, или ще започне да губи, защото няма необходимите оръжия.
Погледите са насочени към САЩ от седмици, където се чака решението на републиканците. Ако е отрицателно, то може да доведе до финансова катастрофа за Киев.
Президентът на САЩ Джо Байдън продължава да настоява висшите законодатели да одобрят молбата му за помощ от 60 милиарда долара за Украйна, което може да е последният шанс на тази администрация да изпрати каквото и да е ново американско военно финансиране на разкъсаната от война страна преди президентските избори.
В партизанска битка в Конгреса на САЩ републиканците свързаха помощта за Украйна с исканията за пакет от нови строги ограничения за мигранти и търсещи убежище на южната граница на страната.
По-рано този месец Байдън предупреди, че вълненията могат да се разпространят в Европа, ако Конгресът не успее да приеме допълнителна помощ за Украйна.
„Ако ние се отдръпнем и Русия срине Украйна, какво мислите, че ще се случи в балканските страни?“, попита Байдън.
При липсата на нова помощ от САЩ, украински и западни служители предупреждават с нарастващо чувство за неотложност, че Русия има все по-голямо надмощие с жива сила, боеприпаси и друго военно оборудване.
Киев спешно се нуждае от боеприпаси, които са решаващ елемент във войната на изтощение, като всяка страна изстрелва хиляди снаряди всеки ден.
ЕС вероятно ще пропусне целта си да достави един милион снаряда и ракети в Украйна до март, както беше обещал.
Както Euractiv съобщи по-рано тази седмица, ЕС наскоро започна да проучва как да отблокира преговорите за допълване на Европейския механизъм за подпомагане на мира – извънбюджетният механизъм за финансиране, използван за възстановяване на разходите на държавите-членки за техните дарени на Украйна оръжия.
Новият тласък идва, след като през декември лидерите на ЕС отложиха споразумението за специален механизъм за Украйна в рамките на инструмента, който ще бъде допълван с 5 милиарда евро годишно.
Освен това Унгария блокира всяко изплащане на средства от съществуващите фондове за страните-членки.
Междувременно европейските страни увеличиха двустранната си военна помощ за Украйна – включително Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Швеция.
Германският канцлер Олаф Шолц призова други страни от ЕС да направят повече, за да помогнат на Киев във военно отношение и настоя за одит на военната помощ от ЕС, предоставена досега.
Прегледът, който в момента се провежда от дипломатическата служба на ЕС, се очаква да ръководи по-широката дискусия за бъдещето на военната помощ на Украйна, когато лидерите на ЕС се срещнат в Брюксел за извънредна среща на върха в четвъртък.
Лидерите ще се изправят пред тежка дискусия за пакета от финансова помощ от 50 милиарда евро за Украйна, който е жизненоважен спасителен пояс за поддържане на функционирането на държавния апарат – от държавни услуги до социалното осигуряване и здравеопазването.
euractiv.bg