Министърът на образованието подчерта няколко неща:

– За последните 6 години междуинституционалните екипи за обхват са постигнали важни успехи: близо 50 000 деца и ученици бяха върнати в класните стаи, а отпадането намаля с близо 40%. Само през учебната 2022/2023 година върнатите и трайно включени в образователната система деца и ученици са 12 439, като от тях 7992 никога не са били записвани досега в детска градина или училище. Те са със 722 повече в сравнение със същия период на миналата учебна година. Проф. Цоков отбеляза, че има повишаване на обхвата на 5-годишните деца.

– В цялата страна работят 1223 екипа за обхват с включени 18 629 участници от различни институции. Те ще бъдат отново активизирани и ще започнат обхождания по адресите на необхванати или застрашените от отпадане деца и ученици, още от 15 септември. Министър Цоков наблегна на това, че ГРАО ще предостави информация за подлежащите на обхват в предучилищното и училищно образование още през август, най-късно в началото на септември.

– Участниците в срещата акцентираха не само върху ролята на представителите на институциите в процеса на обхващане, но и на образователните медиатори, социалните работници и помощниците на учителите. Както проф. Цоков,  така и министър-председателят акад. Денков подчертаха, че медиаторите играят изключително важна роля в усилията за подсигуряване на пълен обхват и задържане на децата в класните стаи. Едно от новите неща за предстоящата година е устойчивото финансиране, което МС и МОН подсигуриха за заплащането на образователните медиатори/социалните работници/помощниците на учителя, чрез промяна в Наредбата за финансирането. Тази промяна бе предприета след безпрецедентен граждански натиск, организиран от Амалипе и образователните медиатори, който последва след решението на служебния министър на образованието да не продължи НП „Подкрепа за образователните медиатори…“ и да остави заплащането за тези важни позиции изцяло в бюджета на училищата и ДГ. Приносът на образователните медиатори бе неколкократно отчетен и към тях бяха отправени очаквания да се включат и в усилията за задържане на учениците.

– Министър Цоков съобщи, че в 44% от случаите на отпадане, основната причина е свързана с нежелание, липса на ангажираност и подкрепа от страна на родителите и семейството. Поради отсъствия отпадат около 13%. Други причини за отпадане са тежко материално положение в семейството, гледане на болни родители или на по-малки братя и сестри, фактически брак. В тази връзка МОН планира засилена работа за повишаване на мотивацията на родителите, като се очаква именно образователните медиатори да бъдат най-активните участници. Планират се и допълнителни занимания по интереси с учениците, за да стане предстоят в училище по-интересен и полезен. Ще продължи и предоставянето на безплатна храна, практика, която се утвърди през последното десетилетие.

– Ще бъдат инициирани промени в Постановление 100. То регламентира Механизма за обхват, включване и превенция на отпадането от образователната система. Чрез тях ще бъде регламентирано участието на образователните медиатори, както и нови срокове за осъществяване на някои от дейностите.

Механизма за обхват: какво включва и какво пропуска да включи?

Пълният обхват на всички деца в задължителна предучилищна и училищна възраст е един от основните приоритети на МОН от 2017 г. С Решение 373 / 5.7.2017 г. и по-късно с Постановление 100 / 8.6.2018 г. Министерският съвет създаде междуинституционална рамка за пълен обхват. Тя съдържа Механизъм, Координационно звено и местни, многоинституционални екипи. Механизмът[1] включва ключовите институции, работещи с деца и техните семейства (не само образователни, но и социални и здравни институции, полиция, общински власти и др.). Те са задължени да си сътрудничат в седем междусекторни области, за да гарантират, че всяко дете посещава училище[2].

Координационното звено е на високо политическо ниво, председателствано от вицепремиер, а във вчерашното заседание участва премиерът Денков. То включва министрите на образованието, социалната политика, здравеопазването, вътрешните работи и други. Основната му функция е да осигурява координация на централно ниво за прилагане на Механизма и неговите мерки. Тъй като централните институции имат децентрализирани структури на регионално ниво, звеното може да осигури сътрудничество и на областно и местно ниво.

Многоинституционалните екипи се формират на местно ниво във всеки „район на обхват“, който е зоната на определено училище / детска градина. В тях са включени /трябва да са включени представители на всички местни институции, работещи с деца (включително полицията). Началникът на съответното Регионално управление  на образованието формира екипите след консултации с общинските власти. Очаква се екипите да изпълнят комплексни мерки в областта за „намиране“ на децата, които не посещават училище, записването им и предотвратяване на отпадане и преждевременно напускане на училище.

Гражданският мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите от 2018 г. сочи, че „Създаването на мултиинституционална рамка за пълен обхват може да се оцени като важна, положителна стъпка, която отговаря на решаваща нужда, а именно да се ангажира широк кръг от институции (не само образователни) в името на обща цел. Това е също знак за политическо внимание и желание за мобилизиране на всички институционални ресурси. Предвиденото високо политическо участие е предпоставка за изпълнение на очакваните задачи.“ Докладът вижте тук: https://amalipe.bg/wp-content/uploads/2020/12/RCM-2018-C1-Bulgaria-PUBLISHEDBG.pdf , стр.53-55

В същото време докладът ясно очертава важни ограничения на рамката. Сред тях можем да посочим това, че ангажираността на родителите и местната ромска общност е незначителна: местните екипи могат (но не са задължени) да включват медиатори и НПО, но това е само по избор и не се предвижда участие от тях на централно ниво. Механизмът разчита преди всичко на институциите (образователни, социални, здравни) и тяхната роля е преувеличена. Очаква се те да решат всички предизвикателства пред пълния обхват, като най-важна е отговорността на образователните институции – училища и ДГ. Ролята на местните общности бе силно подценена, въпреки че е широко признато, че без участието на родителите не е възможна промяна. Механизмът (поне през първите години) изведе някои популистки мерки, които биха могли да имат незабавни последици, но са проблематични от гледна точка на благополучието на децата и семейството: например замяната на семейните обезщетения, предоставяни сега в пари, с дрехи и обувки, засилване на административното наказание за нарушения, свързани с присъствието и т.н. През март 2019 г. Народното събрание прие промяна в закона, чрез която при пет неизвинени отсъствия се спират детските надбавки за цяла година, а не само за един месец, както бе преди това. Депутатите акламираха тази мярка, но тя имаше по-скоро обратен ефект – преди нея спирането на детските надбавки имаше стряскащ ефект и водеше до по-висока посещаемост, тъй като родителите виждаха реална възможност ва възстановят получаваната помощ още през следващия месец. След промяната, много директори свидетелстват, че този ефект е загубен, тъй като едногодишния срок изглежда нереалистичен и се губи ефекта на стимула.

Друга важна липса е относно педагогическата страна на процеса. На практика Механизмът не обръща значително внимание на промяната, необходима в педагогическите методи и инструменти в класната стая, когато децата се интегрират отново в училище. В резултат на това, много върнати в класните стаи деца бързо отпадат отново. Цялата рамка е по-скоро формално-административна.

Гражданският мониторингов доклад очертава няколко ключови проблема пред прилагането на Механизма. Макар те да са посочени през 2019 г., повечето от тях са в пълна сила и днес:

• Процентът на успешно реинтегрирани деца е сравнително нисък: на фона на търсените деца и ученици, както и на фона на направените обхождания, той е не повече от 10%
• Миграцията в чужбина изглежда най-тежкото предизвикателство: в повечето от случаите децата и учениците, които Екипите търсят, отдавна живеят в Западна Европа. На практика, никоя институция в България няма достоверна информация за това колко деца живеят в чужбина и дали са записани на училище в приемащата държава, въпреки че според българската конституция държавата е длъжна да осигури задължително образование до 16-годишна възраст. Нещо повече, съществуват някои нормативни пречки, които затормозяват тяхната реинтеграция в българските училища при завръщането им в България. Налага се някои деца цели месеци да останат незаписани или да посещават училище без да са вписани в официалните училищни документи. Много родители сочат, че това е една от големите разлики между България и страните, в които те мигрират.
• В 1/3 от случаите (процентите варират през различните години) Екипите не получават информация при направените посещения или информацията е недостоверна. Възможна причина за това е, че ромските общности нямат доверие в местните екипи: през първите години те не включваха образователните медиатори или други представители на местните общности. В много от случаите Екипите констатират, че семействата са се преместили, без да предоставят информация за местопребиваването си. Тъй като повечето роми поддържат силни връзки със своите роднини и други членове на общността, фактът, че местните екипи не са получили точна информация за 1/3 от тях, показва недоверие (т.е. онези членове на общността, които имат информация, не я споделят с местните екипи). Отсъствието на ромски и турско говорещи членове в местните екипи, съчетано със схващането, че социалните работници и полицията посещават ромските квартали само, за да въведат санкции срещу членове на общността, затварят местните ромски общности за сътрудничество в много от случаите;
• Броят на децата, които са намерени от местните екипи, но не са реинтегрирани, е значителен – той варира през различните години, но 1/5 от намерените отказват да се запишат в училище. Това показва ограниченията на административния подход;
• Здравните проблеми също изглеждат сериозна пречка, въпреки че информацията не посочва техния вид. Българската образователна система се нуждае от повече адаптивни форми (и тяхното приложение в селските райони и ромските квартали) за реинтеграция на деца със здравословни проблеми.

След очакваните промени: Какво следва?

Проведената среща на Междуинституционалния механизъм и участието в нея на министър-председателя акад. Денков и на министъра на образованието проф. Цоков, дава надежда, че усилията за подсигуряване на пълен обхват ще бъдат рестартирани. През предходната учебна година те не бяха реален приоритет. Това безспорно е добра новина.

Очакваните промени в Механизма за обхват безспорно са в правилната посока. Изключително важно е, че образователните медиатори ще бъдат официално включени в местните екипи. Още по-важно е, че МОН успя да подсигури устойчиво решение за заплащане на техния труд, чрез предоставянето на специален ресурс за назначаването на медиатори/социални работници/помощници на учителя.

Необходимо е да се направят и други промени. Така например, в Екипите за обхват следва да бъдат включени и неправителствените организации, работещи по подсигуряването на пълен обхват. Особено важно е да се насърчат промени в методите, средствата и формите на педагогическото взаимодействие с учениците и техните родители: важно е децата не само да се върнат в класните стаи, но и да останат в тях. Това може да се случи само след като в училище стане интересно и полезно. Очертаните от министър Цоков мерки, като занимания по интереси, безплатно хранене, целодневна организация и др., са важни, но недостатъчни. Те и до сега действат, имат ефект, но той не е универсален. Необходима е цялостна промяна в начина на работа на българското училище.

Голяма част от учителите и директорите сочат, че на практика в Екипите за обхват участват преди всичко образователните институции. Социалните и здравните работници се включват съвсем епизодично, а полицията присъства само в най-проблемните случаи. Механизмът е добре замислен в това отношение, но на практика не се прилага. Ангажирането на институциите извън системата на училищното образование, е предизвикателство, за което трябва да се намерят иновативни решения.