Начало » Защо ромите не са единни

Защо ромите не са единни

by Toni
0 Коментар

| Васил Чапразов, 28 Септември 2011
В България евреите са евреи, турците са турци, арменците – арменци, само ромите са… уязвима малцинствена група, група в неравностойно положение, група с нисък социален статус, рискова група, маргинализирана група и какви ли не още категории, вероятно родени с демократичния растеж, който, разбира се, предполага и „грешки”. Нищо, че слабостите от подобен род неотстъпчиво засягат все един етнос, чието развитие трудно би могло да си представим като символ на родното демократично израстване. А с това, обяснението на избраните социално натоварени изрази, дошли да заменят простичкото роми, става още по-трудно.
Кому е нужна тази първосигнална лексика? Не е ли това началото на паралелния свят, чиито затворени кръгове съпътстват ромското ВИП представителство в най-реномираните български хотели, ресторанти, зали под претекст, че са ориентирани към тях, към тежките проблеми на общността? Те раждат и този дрипав, разпарчосан, вероятно, за да изглежда по-автентичен, несъстоятелен процес, уж за решаване проблемите на ромите.
Темата роми десетки години се оказва просто повод, политическа игра, декорация. Неумела, но трайна, устойчива, както се казва в неправителствения сектор. Непременно в по-тревожни, ярки бои. По-важното – убедителна за книжния свят на толкова европейска администрация, която си вади хляба с измерване, анализ и отчитане на нивото на ромската общност. Впрочем напоследък се забелязват упорити опити за употреба на последния термин в множествено число, т. е. „ромски общности”. Източникът, на българска земя, са все тези, за които ромите е правилно да се наричат „цигани”, както не пропускат да демонстрират несъгласие с утвърждаващото се название нацистите от „Атака”, ВМРО. Те не признават, но реално, „научно”, ни връщат към онова зловещо Z от хитлеристките концлагери, с което са били белязани ромите, т. е. цигойнер-ите. Държат да припомнят, че както сочи българската наука: „Циганите се считат като народ презрян и съставляващ особена секта. В брак встъпват само помежду си и правят сватбите с голям шум… Турските цигани бързо ходят и говорят. Никога не може незабелязано да се разминеш с трима цигани на улицата. Те или ще се карат, или ще разговарят на висок глас, сякаш има караница между 30 души… Циганите изобщо, даже и децата, пушат тютюн. Религиозни вярвания нямат. На джамия не отиват… („Инсайт” – списание за популярна психология”).
Политиканстването им ги сродява не само със скудоумието на неонацистите, но и с онова запалянковско, френетично скандиране „ци-га-ни!”, което не се интересува от фактите, от смисъла, от последствията (не се блазня от мисълта, че „циганите” влязоха в групите на футболната „Лига Европа”). Няма за какво да споря и с проф. Никола Георгиев, който, необяснимо по каква логика, отбелязва в „24 часа”: „При това замазване на съществуващи названия с по-безобидни (подчертаването – мое), най-позорната стъпка, която направихме, бе замяната на названието циганин с ром.”
Ако все пак приемем лъжата за истина при разсъжденията на уважавания професор за тези названия, остава натрапчивият въпрос: „А как вие, гордостта на българската научна мисъл, приехте във време оно решението на Политбюро град Шумен да стане Коларовград, Перник – Димитрово, Варна – Сталинград? Или не посмяхте, като представител на елита, „да придадете на действията си човечност, доброта” и да поискате замяна на неразбираемите думи с повече от разбираеми?”
Какъв е смисълът на това бягство от единствения термин, който обединява етноса в цял свят – ром, рома? Каква е целта на употребата на множествено число – да се удовлетвори, за кой ли път, желанието на същия този тип хора, повече да говорят за групи и отлики (като че ли етническите названия за българите – шопи, граовци, тронки, рупчоси, капанци, юруци, чеченци, шонги…; в другите етноси, са по-малко, не оформят, в крайна сметка, ядрото на националното мнозинство), отколкото за общи корени, език, традиции, култура на общностТА?
Като попитах един от водещите ръководители на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси (НССЕИВ), защо програмата, която трябва да се приеме на национално ниво, в отговор на европейските изисквания за интеграция на ромите, е наречена „Национална стратегия за интегриране на ромите и други етнически групи/общности в сходна ситуация”, той ми отговори, че това е предложение на представител на Комисията за интеграция на ромите, който се страхува, че иначе има възможност да бъде пренебрегната т. нар. група „миллет”?!
Виж ти загриженост! А ако и музикантите, джамбазите, бургуджиите поискат програмата специално да ги отразява, ако кошничарите, гребенарите, бомбаджиите решат, че е време и те да бъдат зачетени като отделна „общност”, а не като роми? Или става дума за хора, които само в определени случаи (сещате се, предполагам) свенливо заявяват, че и те са… роми. Или се търси поредното делене на общността, която не случайно, под път и над път, се характеризира като безотговорна, с ниско културно ниво, мързелива, неадаптивна, необразована, нискоквалифицирана, склонна към престъпни деяния, крадлива, свадлива (спокойно можете да прибавяте всякакви негативни черти, за което знаете, че никой няма да ви упрекне или да се усъмни в достоверността им, пък и… кой ще реагира?!).
Убеждават ни, че не можем да се обединим и съответно ни дават за пример турците и тяхното Движение за права и свободи като надежден защитник на политическите им интереси. Забравили са вече кои са водачите на движението, кой е техният покровител от първия ден, как и с какви средства се реализира политиката на ДПС. Не че доносници и политически подлоги няма и в ромското движение, но от първия ден на демократичното си обособяване ромите са забутани в смрачения ъгъл на политическия фризер. Такава е необявената национална програма. Малцина знаят, че една от първите демократични организации в България е ромска, че в основния поток политизиращи се нестопански структури в самото начало на демократичните промени е Демократичен съюз „Рома” и основната заслуга за това е на един от най-благородните радетели на ромското движение, композитора Яшар Маликов.
Но! След като представителят на Софийска градска прокуратура на 16 октомври 1990 г. дава заключение по гр. дело №2389 от 1990 г. „да се пререгистрира сдружението като партия”, Софийски градски съд в състав: Илия Кокинов – председател и членове Лили Ангелова и Любка Илиева, решава: „Отказва регистрирането на Демократичен съюз Рома… в Политическа партия за участие в изборите.”
Аргументи? Законът е прокламирал забраната за образуване на политически партии на етническа основа, а в посочените текстове от устава на Демократичен съюз „Рома”, според съда, „могат да се набележат всички характеристики на етноса – общ език, най-тясна спойка между членовете на етническата общност, етносъзнание. Особената роля на езика като етноинтегрираща…”
А защо ДПС…?
Отговорът идва след 17 години. „Регистрацията на Движението за права и свободи в съда е направена по заповед на тогавашния министър-председател Андрей Луканов”, това заявява за aktualno.com през 2007 г. бившият премиер на България Димитър Попов.
Попов припомня всички факти около регистрацията на ДПС през 1990 г. Той съобщава, че Илия Кокинов от фирмения отдел на Софийски градски съд лично го е информирал, че регистрацията на ДПС е направена по нареждане от кабинета на Андрей Луканов*.
Вероятно случайно Димитър Попов държи да допълни, че по онова време българските специални служби са работили много добре.
Да се учудваме ли защо ромското движение у нас така и не постига реално политическо присъствие в обществения живот, единно ромско представителство, единно име, с което може поне да се започне нов единен ромски процес?
* Публикация на aktualno.com от 10. 01. 2007 г.
Васил Чапразов

Mоже да хареса още