Видях го на улицата, приведен на някакви колела (после разбрах, че тези първи у нас тротинетки се наричат сегуей…), пресичаше улица около „Графа” . Млад, спортен мъж, който с лекота се провираше сред софиянци, тръгнали да пазаруват, да отхвърлят следобедната дрямка. Правеше впечатление на мнозина, такова возило все още не беше се мяркало по улиците на столицата.
– Познаваш ли го? – попита жената, с която се бяхме забързали за среща с колеги.
– Не, но ми е интересен с тази момчешка .лудост…
– Момчето се казва Мартин Заимов и е подуправител на Българска народна банка.
– Искаш да кажеш, че, за да мога да карам „тротинетката” трябва да бъда …
Това научих набързо за младия банкер, тогава. И, разбира се, че е отговорен за валутния борд (1997-2003), че е по-големият внук на генерал Заимов.
Сега знам, че е роден в Женева, там е живял 5 години (не съм го питал дали знае френски, но знам, че в София е завършил руската гимназия). В България е дошъл на 5 години …Тук следва в Техническия университет и става електронен инженер. После учи в Лондон, в колежа Бъркбек, завършва с диплома за икономист, а по-късно взема и магистърска степен по Стопанска история в Лондонското икономическо училище LSE (кой знае до колко може да брои на английски!). Женен е, има пет деца (как да не му завидиш!).
От три седмици Мартин Заимов е в Сливен. Кандидат за депутат от региона, води листата на Зелените и от сутрин до късна вечер пътува с електрическия си автомобил и с колело, среща се с много хора. Не се спира, изръшкал е цялата област. С него се срещам привечер в едно от заведенията на сливенския квартал Сините камъни и повеждаме разговор – все едно продължаваме мислите си от вчера.
Вече се запозна със сливенци, със сливенския край, какви са впечатленията ти, какво най-често занимава хората в предизборните дни?
– Не, не, само казвам, че трябва да сме по-смели, да рисковаме…
Седемдесет на сто не се вълнуват (от които 90% не гласуват), останалите се интересуват от това каква полза ще извлекат за себе си. Ние се интересуваме от хората които мислят, интересуват се за бъдещето, своето и на децата си.
Предполагам, знаеш, че техните въпроси към политиците имат дълга история, кои от тях касаят работата на твоята партия, какво би предложил за тяхното решаване?
Моята партия, Демократическата, се изгуби в прехода. Зелено движение е на 16 години и е неспособно да отговори на въпроси, които касаят личния интерес на избирателите за сметка на общия интерес на всички. Зелено движение може единствено да отговори на въпросите свързани с климата, чистотата на околната среда, качеството на водата и въздуха, опазването на биоразнообразието, съответно грижата за вековните гори и дивите животни.
Ние се интересуваме главно от бъдещето заради опасностите, които човешките общества създават за всичко живо, включително и за самите хора и най-вече за децата.
Сливен си е „зелен град”, но това оказа се, не значи, че дишаме чист въздух, какви решения, действия, биха елиминирали влиянието на климатичните промени?
Въздухът не зависи от климатичните промени, по-скоро лошият въздух води до климатични аномалии, включително повишаване на температурата. Лошият въздух влияе изключително много върху психическото и физическото здраве на хората.
А Сливен вече не е „зелен град“, главно заради горенето на необработени битови органични отпадъци, които видимо водят до силно увеличение на астматичните, репродуктивните, имунните и раковите заболявания.
Вероятно, има и други причини, които водят до тези аномалии?
Така е, има и по-лоша причина за превръщането на Сливен в „кафяв град“ – това е безобразната сеч, нещо като гласуването за корумпирани партии, като превръщането на зловредни практики в официално приети планове и програми.
Най-тежкият проблем на Сливен е недостигът на вода. Тя е всичко, нищо „зелено“ не съществува без вода. Но това не пречи истински вододайни зони около града да са умишлено, административно скрити, да се позволява безразборна сеч, вредно застрояване.
Основната причина за липса на вода в язовир „Асеновец“ е безконтролната сеч в планината.
„Слабо място” на сливенци са „Лъджите” – Минералните бани, запуснати от десетина години, какво ще предприемете за възстановяването на това ценно богатство?
Сливенските минерални бани са едни от най-известните в България, тук са едни от най-лековитите води. По „почина“ на София, която също е много надарена с минерална вода, сливенските управници от много години напълно загърбиха това естествено богатство.
Слава богу, съществуват загрижени млади сливналии, които са подели каузата за възстановяване и съхранение на това богатство, което не е само природно, но и историческо. Баните тук датират от Римско време. Сливен е бил важна територия на Римската империя.
През последните години и НПО, ведно с вас, „зелените”, заговориха за мониторинг на политиките на местната власт, имате ли съвместна работа с тях, добри резултати, с кои?
Всички знаем, че държавната и местната власт са превзети от политически структури, които имат престъпно мислене и играят със съдбите на народа. Малцина се осмеляват да изразят различно мнение, съответно контролът е сведен до нула.
Зелено движение има 16-годишна история, но има много по-дългогодишни неполитически предшественици, например Българското дружество за защита на птиците, създадено през 70-те години, Фондът за дивата флора и фауна, създаден през 1999. Това са две от организациите, на които може да се разчита за усмиряване на администрацията.
В Сливен има много впечатляваща група млади хора, съставена от експерти в различни области, които са се сдружили под името „Ти си Сливен” приели са свой план за промяна и вярвам, че те скоро ще заявят конкретните си задачи, средствата, с които предлагат да се решат неотложни проблеми на града (не се подсмивайте, нали и вие сте Сливен? ). Вярвам, че техните имена скоро ще станат известни, на тях сливенци ще могат да разчитат.
Разбрах, че си стигнал и до „любимия” на сливенските полицаи квартал Надежда, какво по-различно от тях би съобщил на местните ромски жители? Впрочем, опази ли си колелото?
Дори не ми е хрумвало, че някой би ми взел колелото. Бил съм в многобройни ромски квартали и не само в България. Това, че ще „изгубя“ колелото бяха предположения на няколко различни сливналии, които са били в Надежда най-много веднъж в живота си.
Не познавам сливенски полицаи, имах препирня с един от тях, който си позволи да ми каже, че „той решава кое е позволено и кое не“. Когато му отговорих, че „само Законът решава“, той реши да ме заплаши с арест, но се уплаши, когато видя радостната ми усмивка.
Иначе, в „Надежда“ видях обикновени хора, като всички хора по света. Имаше много играещи деца, които като всички деца са любопитни и все ме питаха „От къде си?“.
Жените са, както повечето жени, много грижовни за децата и съм сигурен, мислят повече за тяхното бъдеще, отколкото за своето.
Видях обикновени хора, някои от които по-бедни, други по-богати, несправедливостта е съвсем видима и това, че властта е безсилна и не полага грижи – също.
Тази неспособност на управляващите, отеква и отвъд границата, знаете за престъпната схема за източване на социалните фондове в Обединеното кралство, в която са замесени българи, а документите, с които са извършвани измамите са на жители от квартал „Надежда“. Аз не виня хората, че се опитват да имат по-добър живот за себе си и своите деца, виня властта, която ги неглижира. И хората, които създават престъпни схеми и които дори не са от Сливен.
Ние в Зелено движение имаме желание да се установи устойчива промяна и ако сливенци желаят да ни последват – номерът на бюлетината е 29 (двайсет и девет).
‘
1 юни 2024, АДД