Наскоро излезе допълненото издание на книгата на Иво Инджев „Измамата Сан Стефано“ От русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна“. В Студио Actualno разговаряме с нейния автор – журналист и международен анализатор Иво Инджев. Той беше вицепрезидент на Асоциацията на Европейските журналисти, главен редактор на в. „Демокрация“ и на БТА, автор на поне 9 книги. Ето какво каза Иво Инджев в Студио Actualno за връзката между русификацията на България и „денацификацията“ на Украйна:
„Връзката е в подхода на Русия чрез измама да завладява територии и да приобщава, меко казано, народи. По същия начин пристига на Балканите през 19 век, водейки война с османската империя кой да контролира българите, със стратегическата цел да стигне до проливите, но не признава съществуването на българския народ, както на украинския в момента. Говори за православни славяни, като откровената идея е те да бъдат присъединени към руската империя. Това е изцяло асимилация. Построил съм книгата си изцяло върху цитати от руски автори, защото нищо не могат да кажат срещу това. Има десетки и десетки цитати на посланик Игнатиев (наричам го Николай Игнатиев, защото отказвам да кажа граф, защото това ще му придаде нещо благородническо) и аз използвам негови признания. Когато използвам западни или български източници, ми се вменява русофобия. Това е един термин, измислен в Русия, за да пере гузната съвест на русофилите, които в днешно време вече се наричат фашисти. Десетки цитати, в които Игнатиев обяснява как не трябва да се дават никакви права и свободи на освободените, защото те стават веднага европейци. И дава пример с Румъния и Сърбия, на които им е помагала Русия да се освободят, а те после гледали към Европа. И ако това щяло да се случи и с българите, изобщо не си струва руската кръв да се пролива за тях, защото те щели да изменят един ден на Русия. Което със своята политика спрямо българите, способстват наистина да се случи. Българската държава по един чудодеен начин се измъква от съдбата на Финландия или Полша, които дълги години са владени от руската империя. Съединението на България е вид опълчване срещу руската доминация. Неслучайно Русия скъсва дипломатически отношения с България заради това. Основната причина да скъса дипломатически отношения заради Съединението, е упрекът, че България нарушава клаузите на Бърлинския конгрес. Същият този толкова омразен на нас, българите, берлински конгрес, който разделя българските земи на две. Александър III българофоб, както аз винаги го наричам, императорът, къса дипломатическите отношения с България и дори насъсква кораби да реокупират част от България. И само английският ултиматум, тъй като Англия е била великата военноморска сила навремето, за разлика от Русия, която след Кримската война е имала забрана да развива флот в Черно море, спира Александър III да реокупира България. А също и подстрекава и турския султан да си вземе Източна Румелия, защото тя му принадлежи по Берлинския договор, който сега е нарушен. Тук някои наши историци се опитаха да оспорят това мое твърдение. Аз обаче попаднах на много интересна статия на руския историк Гай Воронски и го цитирам подробно. Той едно към едно признава, че руската дипломация е сондирала мнение и се е опитвала да прави внушения на Турция да си вземе обратно, като наказание за България Източна Румелия. Т.е. двете евразийски империи, които от векове се борят кой да контролира нашите земи и нашия народ, в един момент да изпаднат в пълно съгласие за разделението на България.
Паралелът с Украйна е, че по геополитически и по маниакално имперски причини Русия в днешно време се опитва да завладее една територия и един народ, чието съществуване не признава, а лъже, че отива с миротворческа мисия“.
Спасиана Кирилова
actualno.com