Германската система за здравеопазване и грижа за възрастни хора зависи от работниците мигранти, защото 690 000 души, които работят в сектора, са чужденци.
Със застаряващо население, чието търсене на грижи расте стабилно, и с вече изобилния недостиг на работна ръка, работниците мигранти формират съществена част от германския сектор на грижите.
„Без имигранти на всички нива на здравната система, както показа и пандемията от ковид, германската здравна система ще бъде изправена пред колапс“, се казва в доклад на Германския експертен съвет по интеграция и миграция.
От 4,2 милиона души, работещи в германския сектор на здравеопазването и грижата като цяло, 690 000 са родени в чужбина, според експертния съвет.
Работниците от чужбина са разпръснати във всички видове медицински професии – от лекари и медицински сестри до помощни и административни професии, а най-високият дял е регистриран в грижата за възрастни хора, където 25% от всички работници са мигрирали от чужбина.
Повечето възрастни хора се обгрижват в собствените си домове, а не в стационарни заведения като домове за възрастни хора. Но тъй като традиционните домакинства от няколко поколения намаляват, търсенето на подкрепа от външен персонал е високо.
По този начин най-голямата група мигранти в германския сектор за грижи работи в легална сива зона, което означава, че те отиват директно в домовете на възрастните хора и подкрепят семействата им да се грижат за по-възрастните си роднини у дома.
Въпреки че точните числа не са известни, оценките варират от 300 000 до 700 000 мигранти, заети в тази схема.
Често на семействата се обещава 24-часова подкрепа за техните възрастни роднини от агенции за грижи за възрастни хора, но „това не е възможно по законен начин“, обясни Юстина Облацевич от бюро за помощ, финансирано от германското правителство и профсъюзите.
Въпреки че на хартия работниците често имат правна форма на заетост, или чрез правилата на Директивата на ЕС за командированите работници, или са самостоятелно заети в родната си страна, „те попадат в напълно различна реалност, която не се записва никъде, “ каза Облацевич пред EURACTIV.
Въпреки че договорите често покриват само седмично работно време от 30 до 40 часа, от работниците се очаква да бъдат на разположение денонощно за потенциални спешни случаи.
Както беше потвърдено от решение на Федералния трудов съд през 2021 г. обаче, това също ще се счита за работно време и следователно ще трябва да бъде възнаградено поне с минималната заплата – нещо, което на практика обикновено не се случва.
Повечето работници са от Източна Европа
Повечето от имигрантите, работещи в домакинствата, са жени на възраст над 50 години от страни от Централна и Източна Европа.
Основните страни на произход са Полша, Румъния и Словакия, отбелязва експертният съвет.
Докато гражданите на ЕС съставляват огромна част от тези работници, все по-голям брой граждани на държави извън ЕС имат интерес към този вид заетост, каза Облацевич и посочи като примери Украйна и Сърбия.
Това отразява цялостния модел на миграция за медицински професии и свързани с грижи професии, като най-големите групи работници имигранти в Германия идват от страни, които са се присъединили към ЕС през или след 2004 г., както и други страни извън ЕС в Източна Европа.
За разлика от медицинските специалисти или специалистите в домовете за стационарни грижи, които трябва да получат признаване на своите квалификации, работниците в домовете на възрастните хора често нямат медицинска или конкретна квалификация за грижи, каза експертът.
„Проблемът е, че често не се изискват специални квалификации, което означава, че те могат да бъдат наети в рамките на няколко дни и не е необходимо да имат обучение за медицински сестри“, каза тя.
Често работниците не знаят какво трябва да очакват от работата и по този начин бързо може да се откажат, каза Облацевич.
Германската система за грижи насърчава грижите у дома
Практиката ще бъде насърчена и от функционирането на германската система за осигуряване за дългосрочни грижи.
Ако възрастните хора са засегнати от определени медицински състояния, като например деменция, семействата могат да избират между стационарни грижи и директно плащане (надбавка за гледане), варираща от 300-900 евро на месец, в зависимост от медицинското състояние на засегнатото лице.
Експертният съвет отбеляза, че 80% биха избрали варианта да се грижат за близките си у дома.
По този начин плащането от застраховката за дългосрочни грижи може да се използва за частично заплащане на месечните такси на агенциите за грижи, голяма част от които обикновено остават в агенциите, вместо да достигат до работниците.
euractiv.bg