Членството на Гърция платформата за икономическо сътрудничество между централноевропейските страни от ЕС „Три морета“, ще бъде обсъдено на предстоящата среща на върха в Букурещ през септември, каза румънският президент Клаус Йоханис във вторник на Годишната среща на румънската дипломация.
На фона на геополитическите промени, предизвикани от войната в Украйна, инициативата „Три морета“ придоби значение и трябва да се развие в по-основна платформа, укрепваща както регионалната, така и европейската устойчивост“, каза Йоханис.
„Без да се предвиждат решенията, които ще бъдат взети (на срещата на върха на 6 септември), обмисляме разширяването на инициативата с нова държава – Гърция“, добави той.
Държавите-членки също ще предоставят на Република Молдова статут на участващ партньор, добави той.
Държавите-членки на инициативата предоставиха на Украйна статут на участващ партньор на среща на върха в Рига през 2022 г.
Инициативата „Три морета“ беше основана през 2016 г. от полския президент Анджей Дуда и бившия му хърватски колега Колинда Грабар-Китарович като платформа за икономическо сътрудничество между страните от ЕС от Централна Европа. Тя включва дванадесет държави в Европейския съюз, минаващи по оста север-юг от Балтийско море до Адриатическо и Черно море. През 2016 г. представители на тези държави – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия се срещнаха за пръв път в Дубровник, Хърватия.
Йоханис отбеляза, че Румъния ще продължи да задълбочава двустранните си отношения с нейните европейски партньори, особено със стратегически значимите партньори: Германия, Франция, Испания, Италия, Великобритания, Полша, Турция, Гърция, България, Португалия, Белгия, Унгария и Балтийските страни.
Той смята, че е важно да се задълбочат и тристранните формати като Румъния-Полша-Турция, Румъния-Молдова-Украйна, Румъния-Полша-Испания, които са изградени върху логиката на ефективно и целенасочено сътрудничество.
„Има силна политическа и икономическа обосновка за интереса на Гърция към „Три морета“, тъй като страната се стреми да финансира развитието на инфраструктурни проекти след няколко години тежка дългова криза, която намали публичните й финанси“, пише Панайота Маноли от Университета в Уоруик в работен документ, озаглавен „В очакване на срещата на върха на инициативата „Три морета“ през 2023 г. в Букурещ. Напредване на общия дневен ред ”.
Инициативата все още няма всеобхватен, регионален подход към сътрудничеството с нашите източни съседи, пише в цитирания работен документ Юлита Вилчек, изследовател в Института „Нова Европа“ във Варшава.
Извършваните дейности са разпръснати и оставени на преценката на отделни държави или по-малки импровизирани коалиции, пояснява тя.
Има много ентусиазъм, особено за подпомагане на Украйна и Молдова, но „само ентусиазмът не е солидна основа за бъдещи добри отношения. Вместо това имаме нужда от стабилна рамка за сътрудничество – „Три морета+“, изградена около общи интереси и допълваща съществуващото, макар и до голяма степен забравено „Източно партньорство“, пише Вилчек.
Заместник-директорът на Съвета за външна политика на Украйна Сергей Герасимчук очаква да бъдат обявени конкретни проекти, особено в светлината на получаването на статут на кандидат за присъединяване към ЕС на Украйна и Молдова.
На срещата на върха в София от Инициативата „Три морета“ през 2021 г. България предложи Гърция да бъде приобщена към форума. Това стана ясно от думите на президента Румен Радев, който обясни, че причините да искаме това са важните транспортни и енергийни трасета с Гърция, без които икономическите връзки по оста Север-Юг биха били незавършени.