Първият доклад за състоянието на Цифровото десетилетие беше публикуван в сряда (27 септември), с ключови констатации, разкриващи пропуски в покритието на 5G мрежата и въпроси за използването на изкуствен интелект от бизнеса.
Целите на ЕС за 2030 г. са „измерими цели“ за дигитални умения, цифрова инфраструктура, цифровизация на бизнеса и цифровизация на обществени услуги, докато Цифровото десетилетие е рамка за насочване на всички действия, свързани с цифровите технологии, като гарантира всички аспекти на технологичната и иновационна сфера.
Докладът от сряда е от решаващо значение за идентифициране на пропуски в напредъка.
„Пътят към постигане на целите на цифровото десетилетие все още е дълъг. Сега е моментът да вземем всички мерки, за да преодолеем разликата и да гарантираме, че пълният цифров преход ще бъде постигнат до 2030 г., без да изоставяме никого“, заяви зам.-председателят на Европейската комисия по ценностите и прозрачността Вера Йоурова.
Пропуските в напредъка предизвикаха загриженост от българския евродепутат Ева Мейдел, която написа на X, че числата в доклада са „тревожни“ и че „спешно трябва да се заемем с конкурентоспособността на ЕС, за да продължим да напредваме в програмата за иновации “ .
Високоскоростен интернет за всеки
Един от идентифицираните ключови пропуски е във внедряването на 5G.
Съгласно целта за 2030 г. покритието на 5G мрежата трябва да е достъпно за всички населени райони и всяко европейско домакинство трябва да се възползва от покритие с високоскоростен капацитет.
Докладът показва, че 5G е достъпен за 81% от населението на ЕС, но този процент е значително по-нисък в селските райони (51%), а оптичните мрежи, необходими за осигуряване на високоскоростна свързаност, са достъпни само за малко над половината от население.
Според доклада на Комисията ще са необходими допълнителни инвестиции от поне 200 милиарда евро за пълно високоскоростно интернет покритие и 5G в населените райони.
Лобистките групи, представляващи най-големите телекомуникационни оператори в Европа, твърдят, че операторите трябва да инвестират огромна сума, за да „се справят с експоненциалния растеж на трафика“.
Чипове и дигитализация на бизнеса
ЕС иска да удвои своя дял в световното производство на полупроводници до 2030 г. от сегашните 10% на 20%.
Европейският закон за чиповете, който влезе в сила през септември, включва ключова част от тези усилия чрез развитие на екосистемата на полупроводниците и повишаване на устойчивостта на веригите за доставки.
За по-нататъшно постигане на тези цели, държавите-членки трябва да имат национални политики и инвестиции в чипове, се казва в доклада.
Що се отнася до цифровизацията, според доклада използването на ИИ в бизнеса варира между страните от ЕС, като е най-високо в Дания с 24% и само 1% в Румъния.
Значително разминаване може да се види и при внедряването на оптични мрежи, като само 19% от германското население има достъп.
Комисията има за цел броят на „еднорозите“ – компании с оценка над 1 милиард евро – да бъде удвоен до 2030 г. Освен това 90% от малките и средни предприятия в ЕС трябва да достигнат „основното ниво“ на дигитална интензивност. Средната стойност за ЕС в момента е 54%.
Цифровият интензитет измерва използването на различни цифрови технологии на ниво предприятие, а основното ниво на цифров интензитет включва предприятия с ниско, високо и много високо ниво на индекса на цифровия интензитет.
В рамките на същия период от време Комисията се надява, че поне 75% от предприятията в ЕС ще използват услуги за облачни изчисления, големи данни или изкуствен интелект. Използването на съвременни цифрови технологии в момента е средно 8%.
Докладът добавя, че няколко държави-членки са готови да дигитализират напълно обществените услуги и здравните досиета, както и разпространението на електронни идентификационни карти.
Умения
ЕС има за цел да повиши дигиталните умения с 80% при хората на възраст 16-74 години и да достигне 20 милиона специалисти по ИКТ (информационни и комуникационни технологии) до 2030 г. Средният брой специалисти по ИКТ в работната сила в момента е 4,6% в ЕС.
Докладът ще бъде последван от национални пътни карти от страните от ЕС, които трябва да бъдат представени до 9 октомври.