За втори път в рамките на 22 месеца президентът Румен Радев се опълчва на управляваща коалиция. Разликата с тази на ГЕРБ и Бойко Борисов е, че три от четирите политически сили в настоящата го подкрепиха за повторен мандат – „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП, а държавният глава бе ментор на лидерите на ПП. Това му позволи да разшири обхвата на избирателите си, тъй като послужи като гаранция за неговата надпартийност.
През лятото на 2020 г. посегателството над президентската институция с нахлуването на прокурори обедини леви и десни под мотото на Радев „Мутри вън“. През пролетта на 2022 г. откровените прокремълски позиции на държавния глава предизвикаха искания за оставката му и плакати „Радев, Корни, Костя, вие сте поzop!“, „Румен Радев = проруски сепаратист“, „Радев, чий е Крим?!“
Но Радев не е отстъпвал от тези позиции. Винаги е бил противник на санкциите срещу Русия, за рестарт на АЕЦ „Белене“, подкрепяше „Турски поток“ през България – независимо че по-късно критикуваше Борисов и ГЕРБ за изхарчените за газопровода 3 милиарда лева. Не беше убеден, че Крим е украински и настояваше МиГ-овете да се ремонтират в Русия, за което БСП успя да наложи сумата от 126 милиона лева в бюджет 2022.
Явно държавният глава е използвал инициативата „Три морета“, активно подкрепяна от САЩ, за евроатлантическо лустро. Радев разнообразяваше тези активности с изявления за липсата на медийна свобода, за повече светлина – защото се строи „на тъмно“, за пиар блъфовете на ГЕРБ и успя да стане симпатичен на всички, възненавидели управлението на Бойко Борисов.
Но днес е освиркан. Причината е войната в Украйна, разделила света на демократична общност, която помага на жертвата на агресора, и на другите, които подкрепят авторитарния режим, осъществил инвазията. Място за маневриране между тези два избора няма – това е войната на всички, „войната на европейската цивилизация“, както я нарекоха руски интелектуалци. Така че когато президентът Радев обвинява правителството, че заема страната на Украйна, няма съмнение чия страна избира.
Във всеки случай не на Европейския съюз, част от който е и България, който прие пети пакет санкции срещу Русия, поздрави украинския народ за смелостта му и предложи ускорен път за приемане на Украйна в ЕС. В момент, когато почти всички в ЕС подпомагат с оръжие Киев, Румен Радев казва „категорично не“ с известната от хибридната пропаганда теза, че така България се въвлича пряко в конфликта, вместо да се бори за прекратяването му и за мир.
Президентът не подкрепи усилията на кабинета да осигури алтернативни доставки на газ заради спрените от „Газпром“. Макар че в края на 2021 г. Радев разговаря с президента на Азербайджан Илхам Алиев и увери, че Баку има пълна готовност да обсъди допълнителни доставки на газ с българското правителство. Държавният глава саботира управляващите с изявления, че алтернативните доставки са твърде скъпи за бедна България, че изгодата от тях ще е за посредници – ерго, да приемат условията на „Газпром“ за плащания в рубли. Без да го увърта, за същото настоя и лидерът на БСП, вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова.
Анализатори и политици прозряха зад натиска на „Газпром“ опит за дестабилизация и дори падане на правителството.
Спреният руски газ е още една криза, която освен решение за момента, изисква и осигуряване на дългосрочно такова, тъй като вицепремиерът Асен Василев ясно заяви, че преговори за нов договор с „Газпром“ няма да има. Настоящият изтича в края на 2022 г. и амбициите на Василев и премиерът Петков са доставяните от руската компания количества да бъдат заменени от азерски и втечнен газ. Това е прецедент в българската история, равносилен на обявяване на война на Русия от най-зависимата от руски газ и енергийни суровини държава в Европа. Разбираемо по време на социализма, но и по време на демократичния преход никоя власт не допусна да бъде нарушен монополът на „Газпром“ и ето, че едно правителство се опълчи срещу него и заяви, че няма да се поддаде на шантаж. Това действие ще мобилизира всички путинисти в България срещу управляващите – агентура, обикновени симпатизанти, политици, медии и инфлуенсъри, свързани с режима в Кремъл.
Така кабинетът на Кирил Петков си отваря още един фронт, след като от първия ден на мандата си е подложен на външни шокове и приятелски огън. А този фронт си има тил в правителството – БСП, чийто лидер Нинова също е поддръжник на неутралитет спрямо Украйна и няма да подкрепи изпращането на оръжие. Независимо от мащабите на конфликта между Нинова и Румен Радев, двамата не се отклоняват от генералната прокремълска линия. Войната в Украйна накара гласовитата дотогава вътрешна опозиция срещу Нинова да стихне и разби илюзиите, че може да има ново начало за БСП. Онези социалисти, на които се възлагаха надежди да я трансформират в модерна лява партия от европейски тип, така и не изразиха подкрепа на Украйна, спазвайки червената линия на Нинова (и президента).
Демаскирането на Румен Радев като противник на правителството – и на действия в подкрепа на Украйна – е още една заплаха за вътрешнополитическата стабилност. Генерира се допълнително напрежение наред със скъпите горива, ограничено снабдяване с природен газ, тол такси за второкласните пътища, хвърчаща инфлация, протести на пътни фирми и превозвачи. Радев е в началото на втория си мандат и петте години на „Дондуков“ 2 са му гарантирани по Конституция, така че няма какво да губи от втора война с изпълнителната власт. Президентът атакува правителството, на чиито лидери бе ментор, макар да е наясно, че скандалите и липсата на единство са целта на Кремъл. Дори изглежда като да е сключи пакт на временно примирие с ГЕРБ – в политиката вечни противници няма.
На 5 май ще се появят национал консерваторите на бившия служебен премиер Стефан Янев, за кратко военен министър в правителството на Петков. Отстранен заради позициите си срещу разполагането на натовски войски в България и упорството да нарича войната в Украйна спецоперация, Янев ще подсили фронта, отворен от Радев. В парламента вече е „Възраждане“, която искаше оставка на цялото правителство заради оставката на Стефан Янев, както и излизане от НАТО. Партията на Костадин Костадинов набира скорост, показват социологическите сондажи – удвоила е подкрепата си за близо петте месеца присъствие в Народното събрание. Патриотичните консерватори се роят като някогашните десни партии през 90-те. На същия терен ще играе и прясно създадената от бивши съратници на Слави Трифонов партия „Развитие“.
Атаката на президента ще торпилира усилията на правителството по няколко направления – като злополучната съдебна реформа например, на която допреди време Радев изглеждаше убеден поддръжник. Ще се забавят и ключови назначения, за които президентът издава укази по предложения на правителството. Вероятно ще станем и свидетели на президентско вето по значими за управлението законодателни решения – през юни предстои актуализация на бюджета.
Както и през зимата на 1997 г., необходимостта от политическо единение сега е жизненоважна за държавата. Застрашен е европейският и евроатлантически избор на България, а единственият съюзник по ценности на ПП в коалицията е „Демократична България“. Алтернативата е съюз на путинистите от всички краища на политическия спектър – с президентската благословия.