Начало » Машината на смъртта“ на Путин се оказа вносна: Русия рискува да остане без „Кинжал“

Машината на смъртта“ на Путин се оказа вносна: Русия рискува да остане без „Кинжал“

by admin1
0 Коментар

Производството на хиперзвуковите ракети „Кинжал“ – гордостта на руската армия – е поставено под въпрос. 133 електронни компонента в тази ракетна система се произвеждат в САЩ, Япония и Украйна и заради санкциите доставките им са спрени.
На 18 март хиперзвуковата ракетна система „Кинжал“ унищожи военен склад в Западна Украйна с точен удар, стана ясно от изявление на руското отбранително министерство. Складът трябвало да издържи на ядрена атака, но бил унищожен от най-новите руски ракети. По-късно се появиха сателитни снимки и се постави въпросът дали супероръжието всъщност е унищожило ферма в района на Харков. Стойността на всеки такъв удар е от 500 000 до 1 000 000 долара, а американските и европейски експерти ги разглеждат като демонстрация на сила и опит за сплашване на НАТО. Впрочем според военни експерти, запитани от The Moscow Times, Русия може скоро да остане без знаменитите „Кинжал“-и. Натовско плагиатство В обръщение към Федералното събрание през 2018 г. Владимир Путин обявява, че Русия е разработила нов хиперзвуков ракетен комплекс, способен да развива скорост до 12 000 километра в час и да носи както ядрени, така и конвенционални боеприпаси. „Кинжал“ може да преодолява всички системи за противовъздушна и противоракетна отбрана поради уникалната им способност да променят полета и траекторията си, обсегът на действие на ракетата е 2000 километра. За толкова мощните си характеристики започват да ги наричат „машини на смъртта“, способни да достигат цели на територията дори на отдалечени страни от НАТО.
рвоначално властите настояват, че няма аналози на тези ракети в света, но по-късно признават, че научна и техническа основа за създаването на „Кинжал“ е станала американската изследователска програма за създаване на балистичната ракета Skybolt. Американците работят над нея от 50-те години на миналия век, но тогава хиперзвуковите ракети не влизат в масово производство. Бивш военен, а сега преподавател в Академията на военните науки в условие на анонимност обяснява, че по-скоро руската разработка е чисто плагиатство. „Най-вероятно „Кинжал“ е леко модифицирано копие на американската балистична ракета Skybolt, която никога не е влизала в серийно производство. Ако се разкрият подробности за производството, ще стане очевидно, че „Кинжал“ е заимствана от американците разработка“, обяснява той. Електроника от цял свят Комплексът „Кинжал“ представлява балистична ракета, която се поставя на самолет и поразява от него. Стартирането от въздушна платформа спестява време и позволява по-точен удар. Военни експерти забелязват още през 2018 г., че външно ракетите наподобяват „Искандер“, приети на въоръжение през 2006 г. „Кинжал“ се появи през 2018 г. сякаш от нищото. Путин показа на видео ракетите, а военни експерти направиха заключения по външния им вид. Но външният вид не е доказателство. Траекторията на „Кинжал“, демонстрирана от президента, не е траектория на балистични ракети. „Искандер“-ите не летят така. По траекторията, показана във видеото, могат да летят крилати ракети Х-32“, разсъждава военният експерт Павел Лузин. Лузин е имал възможност да се запознае с техническите характеристики на ракетата. От документацията следва, че 133 компонента на „Кинжал“ са произведени в чужбина. Експертът пояснява, че почти цялата електронно-компонентна база в тези ракетни системи: електро- и радиоизделия, електронни модули, микросхеми и процесори, са чуждо производство. По-голямата част са доставяни от американската компания Analog Device, световен лидер в производството на интегрални схеми. В документа се споменават и японски производители на електронни компоненти за руските ракети. Зависимост от врага Проблеми има не само със самата ракета, но и с транспортните самолети. „Кинжал“-ите се изстрелват от съветски бойни изтребители МиГ-31, които са спрени от производство през 1994 г. Точният брой на този тип изтребител-прехващачи на въоръжение в руската армия не е известен. Преди спирането на производството те са били повече от 150. В същото време, много преди инвазията в Украйна, руските военни признават, че броят на носителите е „катастрофално малък“. През 2025 г. изтребителите от пето поколение Су-57 трябва да станат носители на „Кинжал“. Руските военно-космически сили трябваше да получат първата партида от 22 самолета през 2024 г. Но поради санкции доставките може да се забавят: бойните самолети не летят без чипове, микросхеми и процесори, които Русия не произвежда. Така в Су-57 се използва двигателят на изтребителя Су-35 от четвърто поколение – той е наполовина направен от вносни компоненти: микросхеми, контролни помпи, арматура са части от американско, азиатско и украинско производство. „Дори да приемем, че всички останали на въоръжение МиГ-31 работят изправно, малко от тях се използват като носители на „Кинжал“-и. Основно такива изтребители се използват за задачи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Русия не може да си позволи да бомбардира всеки подземен склад в Украйна с хиперзвуково оръжие. Все едно да стреляш по врабчета с оръдие. Прекалено скъпо“, обяснява Лузин пред The Moscow Times. Разработчик, който не съществува Още една загадка около „Кинжал“ е кой стои зад тяхната разработка. Смята се, че тези ракетни комплекси са разработени от Конструкторското бюро „Машиностроене“ в Коломна – предприятие, което също е участвало в създаването на „Искандер“. Твърди се, че и двете разработки уж са извършвани успоредно от края на 90-те години, но работата по „Кинжал“ се забавила поради избора на самолет-носител на ракетите. Руските власти никога не са потвърждавали или отричали информацията, че КБ „Машиностроене“ е създател на „Кинжал“. Представители на компанията също не потвърждават, че именно те са разработили хиперзвуковата ракетна система. На сайта на компанията няма информация за „Кинжал“, макар че всички други разработки там са представени подробно. Военни експерти също обръщат внимание на факта, че изобщо няма информация за това как е създаден „Кинжал“. „Няма никакви следи от научноизследователска и опитно-конструкторска работа или производствени програми, въз основа на които би могло да се осъществи разработката на „Кинжал“ – отбелязва Лузин. – Изглежда, че просто са ни показали макет на уж новия ракетен комплекс „Кинжал“. Но в него няма нищо ново“, обяснява Лузин.
actualno.com

Mоже да хареса още