Няма съмнение, че от техническа гледна точка терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври беше изключително добре подготвена. Тази операция обаче е само върхът на айсберга.
Дали Израел попадна в капан, създаден от „Хамас“, който го провокира да изравни със земята град Газа, причинявайки смъртта на хиляди цивилни и в крайна сметка разпалвайки цивилизационна война?
Това е въпросът.
Правителството на Нетаняху направи грешката да пренебрегне риска, който представлява „Хамас“ в Газа, а пълномащабното военно нападение срещу град Газа е втората му голяма грешка.
Може ли израелската армия да постигне военна победа над групировката „Хамас“ в Газа, като убие или арестува всички нейни военни командири и бойци? Да, това изглежда възможно, като се има предвид, че израелската армия е много професионална и че изглежда готова да приеме жертви в редиците си, каквито такава операция неизбежно ще причини.
Но дори ако „Хамас“ бъде напълно унищожена, това ще бъде ли победа за Израел?
Има основания да се смята, че онези, които са организирали атаката на 7 октомври, са предвидили и жестокия израелски отговор, последна илюстрация на който е ударът срещу лагера Джабалия. Има причини да се смята, че организаторите са планирали да умрат като мъченици. Но по-голямата им цел е огънят в Газа да погълне много по-широка територия от региона и в крайна сметка да се постигне целта за заличаване на Израел, като първа стъпка към унищожаването на Запада.
Антисемитизмът, който нараства в световен мащаб, и пропалестинските протести по света, включително на Запад, вече са признаци, че „Хамас“ може да загуби битката за Газа, но не е загубила глобалната война. Нови кадри от атаки, които причиняват невинни жертви, или хуманитарна катастрофа, при която болниците остават без лекарства и електричество, вероятно ще налеят масло в огъня и ще разделят още повече нашите общества.
Възможен ли е друг израелски подход? Да, тайните служби на Израел имат изключителни традиции в успешното премахване на враговете на страната дори в далечни страни, един по един, колкото и да се опитват да се скрият.
Отмъщението е ястие, което е по-добре да се сервира студено. Но Нетаняху забрави това.
ЕС не беше полезен. Формулата, използвана от лидерите на ЕС „Израел има право да се защитава“ послужи само за замазване, поне политически, на жестокия отговор на Израел.
Резултатът е, че Израел е на път да загуби пропагандната война.
Една от причините е, че ужасите от терористчното нападение от 7 октомври постепенно се засенчват от картините на човешкото страдание в резултат на израелските удари в ивицата Газа.
Друга причина е, че Израел не позволява на журналисти от цял свят да правят репортажи от Газа. По този начин той до голяма степен остави на „Ал Джазира“ да управлява световния медиен пазар, що се отнася до Газа. Базираната в Катар медия е добра илюстрация на меко казано двусмислената роля на тази страна, която е приютила много лидери на „Хамас“ и е финансирала тази организация през годините.
Освен това войната в Газа засенчи войната в Украйна, което рискува да отслаби решимостта на Запада да не допусне руска победа.
Ако Европа е затънала в ситуация, която излиза извън контрол, това се случва в голяма степен защото последва стъпките на САЩ, които заметоха палестинския проблем под килима.
Възможни са много негативни сценарии. За съжаление, ООН е слаба, почти без значение, а на палестинците им липсва легитимно лидерство.
Но има и положителен сценарий, при който въпреки тези трудности ЕС ще ръководи усилията за постигане на жизнеспособно решение с две държави, гарантиращо сигурността на израелците и палестинците – и мира в нашите общества.
Да не се заблуждаваме, не става дума за традиционните услуги от „честен брокер“. Европа е почтена, но тя не е посредник, тя е заинтересована страна, защото е пряка мишена на „Хамас“. Ето защо трябва да действа бързо.
euractiv.bg