Думата „сарач“ e може би вече забравена, но нуждата от този тип занаят остава. Идва от арабски и значи „седло“. А сарачите са тези, които изработват всички онези предмети, които са необходими за впрягането на конете, но и не само. Говорихме с Антони Тончев – последният останал сарач в Хасково, на когото общо взето разчита целия регион. Ето какви ни разказа той в рубриката „Пазачът на традиции“.
Как се запали интереса ви към вашия занаят?
Дядо ми беше сарач. Като дете покрай него взе да ми става интересно; помагах му с различни работи в Хасково, в неговата къща. И нещата, с които му помагах, ставаха повече и по-сложни с порастването ми. Например четвърти-пети клас ми даваше да въртя една крачна машина, после пък започнах да обличам сламени халки в кожа. А по-нататък започнах и да шия с трифазния двигател.
Така някъде в седми-осми клас можех да правя повечето неща, които изработва един сарач. След това като завърших училище, гимназия; станах студент и се дипломирах като журналист. Но не съм спирал работя този занаят и продължавам и до днес: той винаги е бил основната ми работа.
Какво основно изработва един сарач?
Основно – неща за коне. Освен тях: колани за укрепяне на коли, различни изработки за кучета, необходими изделия за ловци, палатки за рибари също. Правя много хамути, палдъми, юлари , седла. Също: каишки за звънчетата на овце. За ловците – калъфки на ножовете, патрондаши, ремъци за пушки. И други неща, това са основните.
Как се изработва най-популярното от тях; хамутът?
Дървената част се връзва по определен начин във формата на окръжност. Върху нея се закрепва сламената халка, облечена първо в плат, а после в кожа. След това се прави възглавница от кожен ръкав пълен с памук. Тя се шие по специфичен начин на ръка с кука и е нужно дълго време да се усъвършенства. Накрая се слагат капак и уши, на които се слагат каишки за закрепяне към оковете или тегличите. По желание може да се добави украса от бронзови фигурки, мъниста или различни цветни орнаменти.
Откъде си набавяте материалите?
От различни места в България. Кожата от Габрово. Дървесните материали от Твърдица, сламените халки от едно село до Първомай.
Какви са най-често клиентите и как стигат до теб?
Те ме търсят. Понеже всъщност аз съм единствения сарач в Хасково. И в целия район извън града има само няколко, и то вече възрастни. А нужда от работата на сарачите винаги има. Някои хора ме търсят с практични цели, понеже дърводобив без кон не става. Други път прибягват до моите услуги, защото търсят удоволствията от украсата. Например да им се изработят бронзови халки, с орлета, с пискюлчета, да може конят да бъде украсен добре. В събота например в Хасково има животински пазар, на който всеки украсява животните според възможностите си и иска животното да е по-хубаво и по-интересно.
Всъщност вземат ли си „мерки“ от самото животно, когато трябва да направиш нещо за него?
По принцип трябва, но невинаги е възможно. Тъкмо днес направих един хамут за Самоков и помолих собственикът на коня да му измери врата; макар че не всеки може да мери прецизно.
С какви машини и други инструменти се работи във вашата професия?
Основно с две машини за шиене – една по-голяма и една по-малка. Разбира, шило, игла конец – ръчната работа, както се е правила и едно време. Използвам и една стяга, нещо като менгеме, за да притискам парчетата дебела кожа, които трябва да зашивам едно за друго. Използва се и здраво лепило, например за калъфките на ножовете, за да не мърдат пластовете.
Какви по-нетрадиционни неща ви се е налагало да правите?
На любител на стрелбата с лък направих предпазител от кожа, между китката и лакътя: за да не се наранява прекалено ръката от тетивата. Също, правил съм кожени предпазители за коне, които се впрягат в двуколки в един специфичен тръс, при който понякога на завой си удрят един в друг краката и е добре да има нещо, което да ги предпази от нараняване.
Кое прави един сарач добър?
С времето е достатъчен един поглед, за да разбереш какво е нивото на сарача и неговата изработка. И бързо може да забележиш дали си имаш работа с евтина изработка или някой е впрегнал цялото си умение.
Това се познава по детайлите. Да кажем хамутът, ако майсторът е добър, може да се направи с два пирона, които да го държат. А който не знае как става – слага 10. Само че десетте не го правят по-здрав, най-много да спукаш дървото. Има и други сигнали за майсторство – например как си обрал ръбчетата на кожата, на коланчето. Ако човек е професионалист, винаги се дразни, щом види, че не е станало достатъчно деликатно.
Кое определя почерка на майстора?
Едното е в здравината на изработката, в това колко добра и устойчива е на практика. Другото – украсите, завършеците на хамута, „орнаментиката“; с тях може да оставиш следа за таланта си.
Има ли кой да поеме щафетата?
Не. Засега няма, няма и интерес. За да станеш добър сарач, трябва от много малък да си вътре в нещата. Моят дядо е започнал на 13-14 години, аз също в най-ранно детство.И не само да научиш занаята, но и да растеш заобиколен от животни. Да се научиш да си близо до конете, да нямаш страх от тях. Да обичаш въобще животните.
actualno.bg