За рекордните десет дни Софийската апелативна прокуратура е разгледала жалбата на Българския хелзинкски комитет по искане на редица общественици прокуратурата да предприеме действия за прекратяване на ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“. Тя потвърждава отказа на предната инстанция за преустановяване на формацията като партия.
Искането беше направено през юли миналата година и бе подписано от над 120 общественици – юристи, журналисти, актьори, писатели, лекари и много други. След отказа на Софийска градска прокуратура да предприеме действия по прекратяването на партия „Възраждане“, БХК обжалва пред по-горната прокуратура като посочи, че са пренебрегнати и омаловажени редица факти, а практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е цитирана превратно. В жалбата от януари 2024 г. се сочат и нови факти и действия на партия „Възраждане“, основно от антисемитско естество.
Сега апелативната прокуратура скоростно се произнася, че дори да имало нарушения на Закона за политическите партии, то те не са системни, както изисква законът. Липсва обсъждане на конкретно изброените в жалбата на БХК случаи на прояви на партията чрез многобройни нейни членове. Основният мотив на апелативния прокурор е, че не може да се иска проверка на дейността на партията, защото тази дейност е публична.
Постановлението съдържа и позоваване на практиката за прекратяване на партии на ЕСПЧ. Прокуратурата цитира делото на турската партия „Рефах“ като посочва, че по това и едно друго дело нарушенията, за които съответните партии са били забранени, са „изключително тежки“ и „не могат да се съпоставят“ с твърдените нарушения на ПП „Възраждане“. Не се посочва обаче какви са тези нарушения.
„Изявленията, които Съдът в Страсбург намира за основателни за прекратяване на партията по делото „Рефах“ са всъщност изявления против демократичния правов ред“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК. „Цялото общество е свидетел на такива изявления от представители на партия „Възраждане“ през последните години, освен българската прокуратура, която не ги вижда и не ги чува“, допълни тя.
Постановлението ще бъде обжалвано пред Върховната прокуратура. Междувременно, независимо от „редовите“ прокурори, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов има специални правомощия да сезира Конституционния съд относно дейността на партията. От юли 2023 г. насам обаче реакция от Сарафов няма.