Mинистерството на вътрешните работи и прокуратурата са институциите, които най-често искат прилагане на специални разузнавателни средства. Инициираните процедури от органите на МВР и обвинението са над 88% от общия брой процедури през 2023 г. като в 61 случая специални разузнавателни средства са използвани за установяване самоличността на хора, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените в закона.
Структурите на МВР са тези, които най-често използват специални разузнавателни средства с цел установяване самоличността на лица и за разкриване извършителите на престъпления.
Това показват данните от годишния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за изминалата 2023 г. От тях се вижда, че има леко увеличение на броя на следените и подслушвани лица в сравнение с предходната 2022 г.
През 2023 г. относителният дял на заявителите към общия брой започнати процедури поставя вътрешното министерство на първо място със 61,45% искания, а прокуратурата на второ с 25,69%. От останалите служби и институции, които имат право да поискат прилагането на специални разузнавателни средства Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е на трето място по относителен брой или 10,88 %.
Докладът отчита и че европейските делегирани прокурори в България са направили 0,97 % от исканията за прилагане на специални разузнавателни средства през миналата година, Антикорупционната комисия – 0,72 %, Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната – 0,23 %, служба „Военно разузнаване“ към Министерството на отбраната – 0,07 % и Държавна агенция „Разузнаване“ – 0,00 %.
2493 души са били следени и подслушвани през 2023
През 2023 г. са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 2493 души. За сравнение, през предходната година те са били 2325, през 2021 г. – 2632, през 2020 г. – 3042, а през 2019 г. – 3310.
Службите са изготвили общо 4340 искания като специални разузнавателни средства са прилагани за 2493 души и по 61 процедури за установяване на лица.
„Видно от данните, през последните пет години, процедурите и исканията през 2023 г. са се увеличили спрямо тези от 2022 г. – процедурите са се увеличили със 111, а исканията – с 9. Спрямо останалите години исканията и процедурите са намалели – в сравнение с 2021 г. процедурите са намалели с 207, а исканията – с 240, в сравнение с 2020 г. процедурите са намалели със 642, а исканията – с 1028, а в сравнение с 2019 г. процедурите са намалели с 1042, а исканията – с 1699“, се посочва в доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
В него е отчетено, че през 2023 г. европейският прокурор не е изготвил нито едно искане за използване на СРС, а Европейските делегирани прокурори в България са изготвили 42 искания по отношение на 22 лица и обекти. По 36 от тези искания Софийският градски съд е постановил отказ.
Най-много СРС-та са използвани за разкриване на престъпления с наркотици
През 2023 г. специални разузнавателни средства са използвани най-често за разкриване на престъпления, свързани с наркотични вещества – 945 случая, за организирани престъпни групи (857 случая) и за престъпления, свързани с акцизни стоки – 150 случая, отчитат от бюрот. Такива методи са използвани за разкриване на 121 случая на кражби, 71 случая на подкуп и 76 случая на престъпления против митническия режим.
През 2023 г. службите са упражнили правото си да искат използване на специални разузнавателни средства като са предоставили общо 4340 искания за лица и обекти. От тях са разрешени 3594 (2550 по първоначални искания и 1044 за продължаване на срока или за допълване на първоначалните искания с оперативен способ или с комуникатор).
За сравнение, през 2022 г. исканията са били 4331, а разрешенията – 3562 (2588 по първоначални искания и 974 за продължаване на срока); през 2021 г. исканията са били 4580, а разрешенията – 4056 (2602 по първоначални искания и 1454 за продължаване на срока); през 2020 г. исканията са били 5368, а разрешенията – 5003; през 2019 г. исканията са били 6039, а разрешенията – 5396.
През миналата година службите са поискали 3230 като от тях са разрешени и приложени 1079.
Общо 3453 са поисканите подслушвания като са приложени малко по-малко – 3441 и общо 3238 са поисканите разрешения за проследяване като от тях са приложени 1072. Малък, но сравнително стабилен през годините, остава броят на случаите, в които се използва агент под прикритие – поискани са разрешения за 40 случая като в 21 от тях на практика е приложен този метод за събиране на информация. През 2022 г. това е поискано за 29 случая и приложено в 22.
Един случай на незаконно следен и подслушван, отчете Бюрото
През 2023 г. с решения на Национално бюро за контрол на Специалните разузнавателни средства са извършени 72 проверки по сигнали на граждани с твърдения, че по отношение на тях са прилагани неправомерно СРС и една проверка по самосезиране на Бюрото, се посочва в доклада на институцията.
При проверките е установено, че само в един случай неправомерно е използвано специално разузнавателно средство като причината за това е, че съдът, който го е разрешил не е бил компетентен да се произнася по този въпрос. Гражданинът е уведомен, че спрямо него са прилагани неправомерно СРС. През миналата година от Бюрото са уведомили общо 8 граждани, по отношение, на които са прилагани неправомерно СРС, установени от извършени проверки през 2021 г. и 2022 г.