След бруталното си нахлуване в суверенна Украйна, Русия вече не може да бъде избор за Сърбия – подкрепата за извършване престъпления не може да бъде избор за никоя нация и нейните лидери, пише в коментар за EURACTIV Орхан Драгаш.
Орхан Драгаш е основател и директор на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.
Президентът на Сърбия Александър Вучич наскоро каза, че няма санкции на Сърбия срещу Русия, защото 85% от сръбските граждани подкрепят и обичат Русия. Устойчива ли е тази политика на най-голямата държава от Западните Балкани в светлината на изключването на Русия от останалата част на Европа, Запада и цивилизацията? Отговорът е „Не“.
В този смисъл само един въпрос сега заслужава внимание: Кога, а не дали ще настъпи значителна промяна?
Вучич не преувеличава, когато говори за огромния процент сръбски граждани, които имат топли чувства към Русия. Но това не е параметър, според който един държавник трябва да вземе правилното решение за своите граждани. Неговата работа и държавно задължение са да остави настрана чувствата на мнозинството и да направи избор въз основа на разума и фактите.
Противно на това мнение, има убедителни рационални причини, поради които това сегашната политика на Сърбия трябва да бъде отменена. Западните партньори губят търпение към Сърбия поради нежеланието й да се присъедини към силния европейски отговор на бруталността на режима в Кремъл, извършил най-тежките престъпления в Европа след след Втората световна война.
Във всекидневния живот не 85%, а 100% от гражданите на Сърбия са здраво свързани с Европа, а не с Русия. Две трети (около 61%) от търговията на Сърбия е със страните от ЕС, като Русия заема дял от 5%.
От всички чуждестранни инвестиции в Сърбия почти 70% идват от ЕС и по-малко от 10% от Русия. Заедно с местните компании, западните инвеститори са най-големите работодатели в Сърбия, като стотици хиляди души работят в техните компании.
От какво ще се откаже сръбската икономика, когато (и не ако) наложи икономически санкции на Русия? Става дума за по-малко от милиард долара износ, предимно на храни и промишленост? Това е по-малко, отколкото изнася Сърбия за съседна Босна и Херцеговина (1,35 милиарда долара) или почти толкова, колкото изнася за Косово, което дори не признава за държава.
Очаквайки промяна на сръбската политика спрямо Русия, можем да използваме уместната аналогия с 1948 г. Тогава лидерът на тогавашна Югославия Тито скъса връзките си със СССР и Сталин. За лидера на комунистическа Югославия беше несравнимо по-трудно да вземе това решение, отколкото за Александър Вучич днес, защото Сталин имаше стотици хиляди войници на СССР в региона, готови да нападнат Югославия всеки момент.
В същото време подкрепата за Сталин беше толкова силна, че хиляди сталинисти в Югославия бяха готови да подкрепят инвазията отвътре, дори с риска да бъдат хвърлени за дълго в затвора. Много югославски генерали и служители по сигурността смятаха Москва и Сталин за свои шефове, а не Белград и Тито. Те бяха готови да умрат за СССР и Сталин.
Днес такава заплаха в Сърбия няма. По-важното е, че Сърбия е заобиколена от страни-членки на НАТО и независимо от чувствата към Русия, никой в Сърбия не би искал да отиде в затвора, камо ли да умре, за Путин.
Факт е, че Русия от години се държи деструктивно спрямо Сърбия, третира я като своя провинция, убедена, че всичко ѝ е позволено. Руските разузнавателни служби са основният изразител на това агресивно отношение не само към Сърбия, но и към целите Западни Балкани.
И накрая да кажем за „пъпната връв“, свързваща Сърбия и Русия – съюзът по отношение на Косово. Тази връзка бе прекъсната на 24 февруари 2022 г., когато Путин нападна Украйна. Изолирана от най-важните международни форуми, Русия сега е отхвърлена от световната общност. Москва ще продължи да твърди, че защитава Сърбия и Косово, както в ООН, така и в други организации, но това се говори от безпомощни и изолирани политици, чийто глас не струва нищо в международните отношения.
Сърбия не се нуждае от такава Русия. Сърбия трябва да се дистанцира и да се обърне към собствените си интереси. Поддръжниците на Русия в Сърбия често казват, че Москва никога не е налагала санкции на Сърбия, което просто не е вярно. От около 150 резолюции, приети от Съвета за сигурност в началото на 90-те години за разпадането на Югославия, десетина предвиждаха наказания и санкции срещу тогавашната Съюзна република Югославия. Това бяха санкции срещу Сърбия и срещу нито една от тях нямаше руско вето.
Сърбия трябва да отговори на Русия по същия начин.
След бруталното си нахлуване в суверенна Украйна, Русия вече не може да бъде избор за Сърбия – подкрепата за извършване престъпления не може да бъде избор за никоя нация и нейните лидери. Днес да си приятел и съратник на Русия на Путин означава да си съучастник. Това вече не е въпрос на геополитическа привързаност към определена страна, а въпрос на цивилизованост.
Вучич има историческия шанс да осигури постоянно място на страната си в семейството на най-напредналите нации. Той е човек, който иска да бъде запомнен с нещо велико, да остави наследство. Сега той има шанс. Не трябва да мисли за социологически проучвания, защото истинският държавник води народа си, а не го следва.
Сърбия не може да остане неутрална, защото това би било пагубно за нея. Тя не би издържала дори на частични санкции, които поколения нейни граждани добре помнят, да не говорим за пълна изолация от Европа и света. Решението трябва да е бързо.
Единственият избор е Сърбия в ЕС. Ето защо е важно ЕС да започне да интегрира Сърбия и всички останали на Балканите възможно най-скоро, защото украинската трагедия показа каква опасност дебне, ако ЕС е бавен, нерешителен и объркан към тези, които искат да се присъединят към него.
Ако така продължава, нищо няма да спре Путин и Русия да се опитат да пренесат агресията си от Украйна на Балканите. И няма да има смели украинци и украинки на Балканите, които да се противопоставят на руския агресор. Евентуално някои ще ги поздравят като освободители. За да се избегне това, трябва да се вземат важни решения в Белград, Брюксел и други европейски градове. Първата стъпка трябва да бъде направена от Сърбия.