АНГЕЛ ТИЧАЛИЕВ: Можем да учудим света с нашата музика

Неочаквано, но повече от логич­но, на пазара е касетата на най-попу­лярния вече сливенски духов оркестър „Карандила“. Дванайсет записа под ръ­ководството на тромпетиста Ангел Тичалиев, създател на бенда.

Кути Върбанов, Данчо Джумба- та, Миладин Шекеров, Курти Ангелов, Иван

Цонев, Любен Атанасов, Димитър Иванов, Борис Памуков, Неделчо Гичев, Божко Юнаков и Митко Менков са ма­гьосниците, които подлудиха и младо, и старо с  позабравени и току-що родени сливенски парчета. Между тях са  „Циганска кръв“, „От мънички до големи“, „Децата на Пирея“, „Тончо“ и  посветения на светов­ната звезда на футбола, кмета на Сливен Йордан Лечков -„Лечков кючек“.

Аудио-касетата е издадена и се разпространява от Ара-Аудио Видео.

ЙШестито, Ангеле! Най-после на музикалния пазар се появиха и изпълненията на вашия духов оркестър! 

Трудно ли се осъществи тази идея?

Не зная какво значи, в случая, трудно. В студиото – Първо национално студио на Бъл­гарска национална телевизия, работихме 12 часа, т.е. от 9 сутринта до 9 вечерта. Обик­новено такива записи се правят за няколко дни. Издържахме.

Доволни ли сте от успеха?

Разбира се. Толкова години сме се разминавали с тези обикновени неща. Кой не знае музикантския квартал в Сливен?! Не само в България, но и в цяла Европа са прочути наши­те музиканти. От нашата махала са Големия Рамадан Лолов, един от най-популярните в близките години кларнетисти, брат му Георги Лолов, също известен кларнетист, запи­сали първите плочи с българска народна музика у нас и в чужбина, Никола Калайджиев и световноизвестния Георги Калайджиев, който сега живее в Германия, и двамата цигулари, Методи с неговия оркестър – звездите на „Цигански табор“ в Слънчев бряг, братя Кара- манови – солисти в Бургаския симфоничен оркестър и още десетки все много известни музиканти…

Карандила Джуниър“ пред паметника на Моцарт във Виена И нито един запис на наше оркестрово изпълнение! Ние сме първите със самостоятелна касета. Радост­та ни е голяма, защото е не само наша.

Кой споделя победата ви? Всички. Цялата махала, целият град, приятели и познати от цялата страна, в чужбина. Познават ни на­всякъде.

Кому дължите благодарност?

На Милан Огнянов, той направи филм за нас, осигури ни условия да на­правим записите, а това е страшно скъпа работа. На нашата организа­ция – Обединен ромски съюз, тя ни популяризира – свирехме по празници­те на Васильовден, Хедерлези в с. Ро­сен бургаско, на 8 април – Световния ден на ромите, на Ромския фестивал в Стара Загора…

Помогнаха ни Джони Пенков, Тодор Колев. Много им благодарим. Живи и здрави да са всички наши приятели, почитатели.

Прави впечатление, че доста мла­ди хора си привлякъл в оркестъра?

В тях е надеждата. Те са отлични музиканти, дисциплинирани, могат да направят и много повече от това, което направихме.

Какво, според тебе, отличава ромската музика?

Хармонията. Нашата музика има повече шарении, тя е по-динамична. При малко пове­че грижи, ние можем да направим неща, които ще учудят света.

Какво ви липсва?

Малко повече внимание. Една репетиционна зала, петнайсетина заплати, един автобус и…стига. И толкова стига. Не можех да повярвам, че една французойка може да хвърли тол­кова пари , за да се направи филм за ромите, за ромската музика, за ромската сватба (Ста­ва дума за филма на Милан Огнянов „Циганско лято“, копродукция на френския тв Канал+).

Какво очакваш от Новата година?

Да имаме повече работа. Да обогатим репертоара си не само с ромска музика, да на­правим концертно турне с оркестър „Пауталия“, с тяхната група.

Казваш, че са ви харесали и в чужбина?

Много са харесали филма за нас. Вече имаме покани за участие в световни ромски фес­тивали във Франция и Швеция.

Васил Чапразов В. „Дром дромендар“, януари 1998 година

ПРИЯТЕЛИ ЗА ПРАЗНИКА

Срещаме се тук, в родния Сливен, в офиса на Ромска акаде­мия за култура и изкуство. Висо­ко е, в таванските помещения на блока срещу „Макето“, нашумяло през последните години заведе­ние. Искаме да изпреварим авгус­товската жега, но и сега, час пре­ди обед, термометъра показва вече 30 градуса по Целзий. Ангел Тичалиев се е задъхал, стъпалата го морят, но иначе е свеж, звучи бодро, независимо че „ни лъхне – дъхва“ във ветрения град.

Здравей, Ангеле, как си, наспа ли се след нощното пътуване от София?

Да, в такива случаи обикновено спя до девет, девет и половина. Толкова сън ми стига. 

Доволен ли си от свиренето? Как ви посрещнаха?

Това беше едно частно парти, при­ятелска изненада. Свирихме около по­ловин час, но рожденика – колега, тонрежисьор, наистина беше изненадан и се зарадва яко на нашата музика.

В какъв състав бяхте?

Десет души, джуниърите.

А старшите от„Карандила“? Разбрах, че водач, мениджър сега е Черкезов?

Нека така да бъде. По-важно е да се разбират, да работят, без сериозна работа нищо не става.

А ти? Как се отнасяш към това неразбирателство, все пак „Карандила“ е твоя ро­жба?

Така е, но някои хора много бързо забравят, дано времето ни отвори очите. И акълите, трябва да се помни кой какво е направил, за добро, за лошо.

Оставаш с младите – „Карандила джуниър“, а те в голямата си част са деца на стар­шите?

И децата, и бащите, знаят какво съм направил за „Карандила“, как съм го отгледал. Това е живота ми. Заради „Карандила“, съм имал толкова проблеми с най-близките си хора, нямах време за никого, за нищо друго. И всичко се знае от всички. Но това е пътят, без лишения, „опрал опрал/отгоре отгоре“, не може. Ако искаме да напреднем…Младите трябва да направят много повече, но без грижа, без да се учат, без дисциплина, няма как да се постигне.

Как са твоите момчета?

Сега почиват, някои са с родителите си, помагат им в работата, други са в чужбина, пак със семействата си. Септември започваме.

С училищата? Къде учат твоите музиканти?

В механото(Механотехникума), в тоха (Техникума по обществено хранене), в Сливен, а Мишо, внук на Тията, и Софчо – той е син на Кутито, учат в Музикалната гимназия в Стара Загора.

С първия албум „избихте рибата“, добихте световна слава?

От създаването на оркестъра през 1994 г. до сега сме свирили в повече от 20 държави: Австрия, Германия, Италия, Гърция, Холандия, Белгия, Сърбия, Швеция, Швейцария, Чехия, Турция… През 1999 г.участвахме в известен джаз фестивал в Берлин, а през следващата 2000 г. бяхме поканени от Горан Брегович и пътувахме с неговия оркестър за погребения и сватби в Италия, имахме общи концерти . 2002-2003 година участвахме в представления на „Графиня Марица“ във Виенската фолксопера. Три часа спектакъл, с повече от 150 души на сцената. Режисурата беше на Вера Немирова, каза ми че има сливенски корени.

Да не говорим, че оркестъра е кръстосвал навсякъде из страната, от Видин, Русе до Черноморието, от Дунав до Пловдив, Хасково, чак в Девин сме свирили. Друг такъв ромски състав, постигнал такива успехи в Европа, мисля, че няма.

Стигнахте ли тавана, „учудихте ли света“ с вашата музика?

Успяхме да зарадваме много хора. Особено младите, пълнят местата, където свирим – паркове, салони, заведения, улици, площади, кораби…Танцуват, веселят се, казват, че на­шата музика им е нужна, чувстват се по-свободни. Убеден съм, че има още какво да пока­жем с „Карандила джуниър“. Те са ново поколение музиканти, имат по-високи изисквания, по-добра музикална грамотност, обща култура, по-високообразовани са.

А не са ли по-малко „роми“?

Не, те са израсли сред нас, сред другите хора в махалата, живеят с музиката на голе­мите ни семейства. Аз, пък и много от техните родители, сме били военни музиканти, защо не сме забравили ромското? В случая, ние сме с предимство, запазили сме си някакво право.

Защо?

Знаеш ли, че на сцената във Виенската опера няколко пъти се сещах за баща ми Маму- лито, и той беше тромпетист, за неговите мелодии, неговите импровизации. Плакал съм като дете. Много пъти ми идва на акъла нашата, сливенската „Манги ли рацила, манги ли зивизила“. И още колко други песни, все стари, наши сливенски, в махалите още ги пеят. Ами на бай Данко песните?

Да се надяваме, че тази музика ще влезе в следващия ви албум?

Искам да я вкарам в нашия репертоар, да направим един красив албум със стари наши песни.

Не е ли доста трудно, може би ще се опреш на нови аранжьори, аранжименти?

Сложна работа. Разговарял съм с някои от нашите големи, много грамотни, известни музиканти. Много ги уважавам, но се убедих, че за сливенските песни най-добре е музикан­та да е от Сливен.

Ще върнеш ли пеенето в оркестъра, гласа на Анита Кристи? Имам чувството, че но­вият ти проект има нужда от нея?

Анита е рядко възпитан, точен човек. Прав си за гласа й. Нека да започнем репетиции­те, да видим как ще тръгне всичко и ще поговоря с нея, мисля, че ще се разберем. Трябва да е при нас, нали знаеш, че тя си е наша, внучка е на Рамадан Лолов.

Всъщност, тази година „Карандила“ би трябвало да навърши 20 години, как ще отбе­лежите събитието?

Прав си, и аз самия съм говорил, че бандата е създадена 1994, но сега като се замисля, същата година аз се уволних от казармата, значи не е възможно.

Вярно е също, че бързах, „тхабявас“, както казваме – горях за наша музика, но.Нали ме пита дали няма да загубят ромското децата, ще ти кажа – в казармата, като ми беше мъчно, ходех в тоалетната с тромпета, там си свирех някой кючек, или друга ромска ме­лодия и всичко си отиваше на място, песента някак си ме успокояваше, ставаше ми хубаво.

За годишнината трябва да проверя, да помисля. Ще направим хубав празник, ще пока­ним приятелите Нешко Нешев, Орлин Памуков, Иво Папазов, Младен Малаков, Матю До­брев…Без приятели празник не става.

Васил Чапразов Август 2014 г.