България е интересно място: избирателната активност е ниска, но всеки се изказва по политически въпроси и е готов със заключения от типа на „всички са маскари“. Тъкмо заради такива впечатления и разговори Благослав Михайлов – на 26 години – създава сайта „Стража“. Нарича го платформа за парламентарна прозрачност.
Често казва, че иска „да прави нещата по различен начин“, а първата му стъпка е сайтът, който да направи тромавата, трудно смилаема, но важна информация за работата на Народно събрание разбираема и достъпна. В основата на екипа са четирима души, но доброволно помагат още около 20 политолози и анализатори.
От протеста до „Стража“
Благослав Михайлов си спомня, че се заинтересувал от политическия живот в България през 2013 г., когато парламентът избра Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и това отключи продължителни многохилядни протести с искане на оставката на правителството. Тогава Михайлов е бил на 17 години. „Започнах да гледам какво се случва в парламента. Виждах го като цирк, представление.“
След първите лични заключения за политическия живот Благослав Михайлов заминава за Шефилд (Англия), където завършва „Изкуствен интелект“. Обяснява, че напуснал с идеята, че България е ужасна, но се оказало, че много му липсва, и решил да се върне.
Просто усещах България като своя. Когато човек обича нещо, го обича и с недостатъците му.
„Когато се прибрах, нямах ясно формулирано какво точно искам да правя. Отне ми четири години да разбера“, обяснява Михайлов. Към идеята за платформа, която да е нещо като библиотека на депутатското поведение, го насочва Фридрих Крепиев – негов приятел и съосновател на „Стража“, сега студент по медицина в Германия. Сайтът е заимстван от германския Abgeordneten Watch („Мониторинг на депутатите“ – бел. авт.), в който народните представители дори отговарят на въпроси на хората и се следи за това. Благослав Михайлов обяснява, че възможен превод на думата watch (наблюдавам, следя, пазя – бел. авт.) е „стража“ и затова е решено българската платформа да бъде кръстена така.
Ние не сме стражари. Гражданите стават стражари с нашата платформа.
С яснотата, че като никому неизвестен човек едва ли ще повлияе на народните представители да отговарят на въпроси в платформа, Благослав Михайлов се заема със задачата първо да разбере каква информация въобще дава сайтът на парламента. „Отворих някакви екселски таблици, от които нищо не се разбира. Едни плюсчета, минусчета, нули, равно, но нищо не става ясно. А всъщност това са поименните гласувания. Видях, че може да бъде направено като графика и това ще е голям принос“, казва създателят на „Стража“. Целта е при спорни теми да може да се проверява лесно всеки депутат по какъв начин е гласувал и дали това се разминава с позицията, която публично е изразявал.
Какво още (ще) предлага платформата
В началото на април екипът на „Стража“ пусна търсачка за изказванията на народните представители. Усилието е голямо и отнема около година, защото изисква да се извлекат всички стенограми от заседанията от 2001 г. насам.
Всяка задача може да изглежда невъзможна в началото, но човек като тръгне да я прави, постепенно вижда възможностите.
Михайлов обяснява още, че в голямата база данни с изказвания е видял възможност „как да ги направя в структурирани данни, където личността на човека е свързана с неговото изказване“.
Освен това платформата претендира да показва историята на всеки депутат – в кои парламентарни групи е членувал, на какви позиции е бил, как е гласувал (данните за гласуванията са от 2009 г. насам).
„Имаме 45 хил. поименни гласувания и 11 млн. индивидуални гласа. Това означава, че всеки може да се види как е гласувал по всеки въпрос“
Засега, за да бъде открито конкретно гласуване, потребителят трябва да знае в кое точно заседание на парламента е било, или с други думи: човек може да намери каквото търси само ако знае какво точно търси. Затова създателят на „Стража“ обяснява, че в бъдеще ще има списък със знакови гласувания, които да бъдат лесно намирани. В момента на началната страница може да се види гласуването за Пеевски за шеф на ДАНС – да покаже какво може да направи „Стража“. Всеки може да си провери кои гласували тогава депутати за него сега пак са във властта.
В „Стража“ потребителите могат да се информират и кои са депутатите, влезли в парламента от техния избирателен район, като целта е хората – знаейки кои са те – да се свързват с тях.
„Стража“ за всички и всички за „Стража“
Благослав Михайлов твърди, че трафикът към „Стража“ идва от цялата страна, както и от редица страни по света, където живеят българи, най-вече през търсения в „Гугъл“. „Хората търсят имената на депутатите в „Гугъл“ и намират страници от „Стража“, обяснява Михайлов. По думите му потребителите не търсят непременно най-известните депутати, а „имена, които аз никога не съм чувал – местни кандидати и личности от различните райони в България“. Смята, че тъкмо затова платформата изпълнява целите си – хората да се информират, преди да направят избор.
Казва, че много би му се искало да преведе платформата, макар че това звучи напълно невъзможно засега – в сайта са качени и продължават да се качват изказвания на депутати от 2001 г. насам. „Но, ако мога да преведа „Стража“, много ще ми е интересно например някой от Брюксел да реши да отвори да види какво говорят нашите депутати.“
За развитието си платформата разчита на дарения.
„Принципът на финансиране, който сме избрали, е, че „Стража“ завинаги ще събира само малки дарения и само от физически лица“, казва Михайлов. Допълва, че наскоро е отказал дарение от 500 лв. от фирма.
Какво е малко дарение от физическо лице „Стража“ определя така: „Малки дарения са такива, които не ни поставят в зависимост. Дарения под 1000 лв. със сигурност считаме за малки. Дарения над 1000 лв. се считат за прекалено големи, ако представляват значителен процент от общите ни годишни дарения.“
dnevnik.bg