Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат постановленията за прекратяване на наказателно производство, които не са били обжалвани пред съд, да може да бъдат служебно отменени от прокурор от по-горестояща прокуратура. Отмяната да може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година – в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Тази идея, която беше залегнала и в проекта на Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който се въведе механизъм за разследване на главния прокурор, но беше отхвърлена от депутатите (с гласовете на ГЕРБ и ДПС), е включена в предложенията за изменения на закона преди второ гласуване.
Поправките, окончателно приети в края на май, са пред първия си ремонт, след като на 7 юли депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС внесоха и изменения. С тях се предвижда да има различна система за избор на разследващ главния прокурор, а мандатът на Висшия съдебен съвет се удължава с шест месеца. Промените бяха гласувани бързо от правната комисия, а впоследствие на първо четене и от парламента. Срокът за предложения между четенията беше съкратен на три дни.
Поправките бяха внесени в парламента в деня, когато през системата за случайно разпределение на делата беше избрана съдията Даниела Талева, която трябва да провери сигнала срещу изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Талева все още не е назначена от прокурорската колегия за прокурор, като се очаква това да стане тази седмица.
На поправките се гледаше като опит да се забави назначаването й, но при разглеждането им в комисията вносителите уточниха, че целта е единствено прецизиране и гарантираха, че те нямат да имат ефект върху действието на вече започналия механизъм.
От предложенията, подписани от бившия министър на правосъдието в кабинета на Кирил Петков – Надежда Йорданова, се разбира още, че се предлага главният прокурор да може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на двегодишния срок, когато:
някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински;
прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване, и имат съществено значение за делото;
с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.
В мотивите за това предложение е написано, че се цели да се преодолее пропуск при окончателното гласуването на промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. С тях са били въведени различни разпоредби, които препращат към член 243а, но конкретния член го няма в окончателно приетите разпоредби, което обезсмисля препращащите към него текстовете.
Интересно ще бъде дали тези текстове ще бъдат обсъдени от депутатите. Текстовете са извън обхвата на законопроекта, приет на първо четене, и може това да се използва като аргументи срещу обсъждането им, коментираха пред „Дневник“ юристи.
В предложенията на „Продължаваме промяната – Демократична България“ е записано още, че списъкът с магистрати, готови да станат разследващи срещу главния прокурор и неговите заместници, се актуализира, ако постъпи съгласие от някого да бъде включен или при оттегляне на изразеното писмено съгласие.
В измененията е предвидено още в срок до шест месеца министрите на електронното управление и на правосъдието да изготвят наредба, според която да се приведат в съответствие двете системи за случаен подбор.
„Систематичното място относно техническите изисквания спрямо модула, чрез който се осъществява случайният избор по чл. 112, ал. 6, е в общите разпоредби на закона, в които са определени изискванията към всички информационни системи, които се ползват от органите на съдебната власт. С предложеното изменение се изяснява и обстоятелството, че системите за случайно разпределение по чл. 9 от ЗСВ и по чл. 112, ал. 6 от ЗСВ трябва да отговарят на едни и същи изисквания и при еднакъв стандарт за защита“, е записано в мотивите към предложението
От тях се разбира още, че идеята на промените не е да се отразят на вече започналата процедура по назначаването на съдия, която да провери сигнала срещу Сарафов, а, че новите изисквания, записани в наредбата, ще се прилагат в бъдеще и не засягат висящите производства.
ДПС оттеглиха предложение, елиминиращо Върховния касационен съд
Депутатите Хамид Хамид и Ертен Анисова от Движението за права и свободи (ДПС) внесоха в петък, а в понеделник оттеглиха предложението си. То предвиждаше Върховният касационен съд (ВКС) да не е част от контролната му роля при избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), а обжалването да се прави изцяло пред Върховния административен съд (ВАС).
Според сега действащото законодателство двама съдии от Върховния административен и трима от касационния съд гледат в смесен състав жалбите срещу решенията по допустимостта на предложенията за ВСС и направения вече избор. Хамид и Анисова предлагаха подобна ревизия да се гледа от петчленен състав на Върховния административен съд. Мотивите им бяха, че при „формирането на съдебен състав, включващ трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС, който със сила на присъдено нещо да решава правни спорове и чиито решения не подлежат на обжалване пред нито един от съдилищата в Република България, се поставя съмнения относно съответствието на тази разпоредба“.
dnevnik.bg