Един от водещите проекти на Европа е в застой. Свободното от проверки Шенгенско пространство е подложено на непрекъснати атаки от все по-голям брой държави, които поддържат или са въвели повторно вътрешни гранични проверки, като се позовават на притеснения от миграция или тероризъм.
През 1995 г. Европа създаде пространство без граници – Шенген. Настоящата Европейска комисия го нарече „перлата в короната на европейската интеграция“ и „туптящото сърце на Европа“.
Пътуването из Европа без прекъсвания по границите се превърна в норма през последните 20 години. Затова е още по-болезнено да видим как националните власти въвеждат отново граничните проверки, повечето от които започнаха с голямата миграционна криза през 2015 г.
Като пътувате с влака от Австрия до Германия, ще останете с впечатление, че Шенген никога не е съществувал. При преминаване на границата пътуването спира. Всички врати освен една са затворени. Добре екипирани полицаи влизат във влака и започват проверка на самоличността.
Непосредствената цена: Закъснение при всяко пътуване и икономическа цена, тъй като транспортът на стоките се забавя.
Но може би още по-вредното е, че всяка една гранична проверка е поредното петънце, опетняващо един от най-осезаемите водещи проекти на ЕС.
Днес пътник през Европа може да бъде спрян повече от десет пъти, заради упорита група държави, които отдавна отказват да поддържат духа на Шенгенското пространство.
Има ли хаос в Шенген? Мненията са различни.
„Шенген не е в криза. Просто група държави-членки не спазват върховенството на закона“, каза Серхио Карера, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Център за европейски политически изследвания.
Към днешна дата Франция е установила гранични проверки на всяка една от границите си – в името на борбата с тероризма. Междувременно Германия върна проверките на границата си с Австрия и обмисля повече проверки и на своите полска и чешка граница. Австрия подлага словенските пътници на подобни проверки.
Това се случва и в скандинавските страни.
Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Шенгенското пространство, извършва проверки в пристанищните градове, където пристигат пътници от континенталната част на Европа. Швеция въведе проверки на всичките си граници, но не дава подробности и правителствени служители не отговориха на запитванията на Euractiv.
Опасенията нарастват
Някои наблюдатели обаче се опасяват, че Шенген може да пострада заради богатите държави.
„Шенген е най-малкото смачкан“, коментира германският анализатор Леон Зюлиг.
Френският евродепутат Силви Гийом, която оглавява усилията за реформиране на режима на Шенген, потвърди, че естеството на пространството за свободно пътуване „е подкопано от повторното въвеждане на контрол през последните години“.
Европейският подход към Шенген се характеризира с известна дихотомия, която австрийският външен министър Александър Шаленберг улови добре.
„Ние, австрийците, сме големи поддръжници на Шенген като държава в средата на Европа и големи бенефициенти от него“, каза той в сряда (27 септември).
Но „системата не функционира“, добави той и посочи, че една четвърт от страните от Шенген са въвели гранични проверки, засягащи половината от населението в Шенгенското пространство.
Той разказа как германският канцлер Олаф Шолц е казал, че германските гранични проверки с добре екипираните полицаи, които се качват на влака , са „незаменими“.
По този начин, каза той, Австрия е принудена да въведе свои собствени проверки на словенската и унгарската граница.
Европейската комисия, която не изглежда особено загрижена, разглежда общо пет измерения, които съставляват договора.
Това са управлението на външните граници, ефикасността на връщанията на отхвърлени търсещи убежище лица, визовата политика, полицейското сътрудничество и функционирането на широкомащабни информационни механизми. Всички те са над 75% от доклада на ЕС за Шенген за 2023 г.
Има ли смисъл от този подход? Не за всички.
„Комисията, която удостоверява, че Шенгенското пространство е в добро състояние, изглежда най-малкото съмнително с оглед на многобройните гранични проверки, извършвани всеки ден“, обясни Ерик Марквард, германски евродепутат от Зелените.
Чист популизъм?
Преди срещата на вътрешните министри на ЕС политически декларации за прилагане на допълнителни гранични проверки в рамките на Шенген никнат като гъби.
Виждайки неотдавнашните снимки на хиляди предимно млади мъже мигранти, пристигащи на италианския остров Лампедуза, Виена побърза да заяви, че ще започне да извършва проверки на собствената си граница с Италия.
Министърът на вътрешните работи на Германия Нанси Фезер, в контекста на продължаващата предизборна кампания в провинция Хесен, бързо последва примера, като обяви някаква форма на гранични проверки на полската и чешката граница.
Този ход не намери голяма подкрепа сред експертите по Шенген. „Те не могат да направят това. Това противоречи на самата идея за Шенгенско пространство и противоречи на договорите“, коментира Карера.
Полша не губи време да отвърне, като управляващата партия „Право и справедливост“ обяви проверки от полската страна на границата с Германия и на словашката граница.
Ерик Марквард посочи, че новият граничен контрол не е „нищо повече от популистка реакция на съществуващ проблем в чужбина“, подчертавайки, че мерки като добре въоръжени полицаи, които проверяват документи за самоличност във влака за Германия, не могат да го поправят.
„свен закъсненията, граничният контрол в Шенген има малко осезаемо въздействие: връщането на бежанци не е възможно, граничната полиция може да приеме само молбата за убежище“, посочи депутатът от Зелените.
Елизабет Кристен, старши икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, е на подобно мнение. подчертавайки и икономическото въздействие на граничния контрол.
„За всяко преминаване на границата в Шенгенското пространство двустранният поток от стоки намалява с 2,7% според изчисленията на модела“, отбеляза Кристен.
Представители на германския бизнес също критикуваха решението за повторно въвеждане на гранични проверки, опасявайки се от икономическото въздействие върху граничните зони и неизбежното прекъсване на търговията.
Какво се случва в Европейската комисия?
Експертът по Шенген Карера нарече днешното състояние на нещата „криза на върховенството на закона“, докато Зюлиг се оплака, че „Европейската комисия не прави почти нищо, въпреки че като пазител на договорите тя всъщност трябва да защитава Шенгенското пространство“.
Карера посочи, че Брюксел трябва да спре да разчита на „дипломатическите преговори при закрити врата с измамните правителства, защото те се оказаха напълно неефективни“.
Все по-често хора като Зюлиг – който е в разгара на съгласувани усилия да наложи решително съдебно решение срещу граничните проверки, отказват да се съобразят с полицейските разпореждания и получават подкрепа от съда на ЕС в Люксембург.
През 2022 г. върховните съдии на ЕС постановиха, че граничните проверки на Австрия – които продължават и до днес, са незаконни предвид техния продължителен характер, далеч надхвърлящ всякаква разумна продължителност.
Но Европейската комисия изглежда не желае да се ангажира. „В момента това е прекалено политически чувствително. И затова те държат ръцете си далеч от него“, добави Зюлиг.
Поддръжниците на Шенген се надяват, че след европейските избори през юни следващата година новата Европейска комисия, при условие че получи силна подкрепа от Парламента, може просто да е в състояние да се заеме с въпроса за Шенген.
Междувременно нарастващият брой държави, прилагащи гранични проверки, трябва да бъдат изправени „незабавно на съд и да спрат да политизират тази тема“, каза Карера.
Изпълнителният орган на ЕС казва, че работи върху изясняването на „необходимостта и пропорционалността на повторно въведен граничен контрол“, каза говорителят на Комисията Анита Хипер пред Euractiv.
„Ние не пестим усилия, за да накараме държавите-членки да постигнат общи решения“, добави тя, посочвайки продължаващия „диалог“ със страните от ЕС.