„Не съм се замислял, колко е трудно за един музикант да успява в Лондон – казва Ангел. – Да, тук наистина има много страхотни музиканти, но аз не гледам конкуренцията, не се съизмервам с нея.
Винаги съм се стремил да бъда по-добрата версия на себе си. Имам самочувствието на успешен челист и композитор и знам как съм успял, през какво съм минал…“
А животът на виолончелиста и композитор Ангел Търпов е драматичен и изтъкан от контрапункти. Какво ли би се случило, ако мургавото детенце Ангелчо от дома за сираци не е било осиновено от музикант?
Съдбата го е ощетила, лишавайки го от най-голямата опора – дори не знае кои са биологичните му родители. После го компенсира, като го надарява с пълни шепи – и с талант, и с важни хора, които предопределят успеха му.
Първата протегната ръка от Съдбата е на известния диригент Кирил Търпов. След раздяла със съпругата си той иска да си осинови дете от дом и да му подари по-добро бъдеще.
А Ангел е истинско слънчице – втурва се към всеки посетител в дома. Така се лепва и за Търпов, а той няма избор – „Ангел ще е“. Ангел не помни този момент, бил е на 3 години и половина.
Каква е изненадата на Търпов, когато разбира какво музикално и артистично дете е прибрал, с перфектен слух. Не му се иска много да тръгне по трудния път на музиканта, но детето не се вълнува от нищо друго, освен от музика. Четиригодишен, тръгва на уроци по виолончело.
През 1999-а бащата заминава за САЩ и цялото израстване на 6-годишния Ангел и обучението му по музика преминава в Ню Йорк. Още от дете се запалва да композира. Като свири класика, винаги импровизира, иска да “свири себе си” – това, което чувства и чува.
На 16 години написва първата си творба. Завършва гимназията по музикално и сценично изкуство “Фиорело Х. Ла Гуардия” в Ню Йорк. В мечтите си бащата го вижда като соло музикант или първо чело в някой световноизвестен оркестър.
Но напразно – на 19 Ангел вече композира с невероятен размах contemporary, или модерна класическа музика, която се приема по-леко от съвременните хора, докосва ги, вълнува ги.
„Сега като се сетя за мечтите на баща ми, си мисля, че той просто не е вярвал достатъчно в избрания от мен път. Но важното беше, че аз си вярвах“, споделя музикантът.
Той се еманципира от баща си и през декември 2013-а заминава да следва във Виенската консерватория. Само със 100 евро в джоба. Не познава никого, спи в евтин хостел и докато свири на улицата, за да се издържа, му открадват куфара, лаптопа и телефона.
„Тия дни в Лондон пак ми се случи нещо подобно – споделя той. – Докато вървях по улицата и си гледах нещо в телефона, тъмнокож мъж на колело ми го грабна от ръцете и замина. Лондон е пълен с такива хора.“
„Не страдах за техниката, а, че в телефона си пазех много идеи за композиции – допълва той. – Ей така, както си вървя и ме осени идея, си записвам мелодии с „на-на-на“. Но само за ден се оправих. Така съм устроен – да съм оптимист, да гледам позитивно на живота. Аз след оня първи случай във Виена свикнах да си архивирам нещата в айпада.“
А първите спомени от Виена са кошмарни. Навръх Бъдни вечер го гонят от хостела и дните около Рождество изкарва буквално на улицата – там свири, там спи, в студ и сняг.
Гладен и изтощен, моли за един кроасан в една пекарна, а му казват да се маха, че ще извикат полицията. Събира със свирене 70 евро и плаща за нощувка в хостел, за да се изкъпе и наспи.
Приет е в консерваторията с чело и композиция. Избира второто, а до оня момент вече има 30 свои неща. Осигуряват му пълна стипендия за следването, а той продължава да свири на улицата.
Във Виена с приятел споделя апартамент с един алкохолизиран руснак, който почерня живота на двамата. Махат се от “лудата пияна глава”, скитат от хостел на хостел.
През 2014-а на улицата го чува австралиецът Николо Йонгелинг и е силно впечатлен от музиката му. Заснема безплатно първите му 3 видеоклипа. Чува го и Моника Рейерс, мениджър. Тя се явява в живота на „Пепеляшко“ като втората пратеничка на Съдбата, приказна фея.
Като с магическа пръчка тя му донася куп хубави неща. Урежда му престижни участия, а той вече се подписва с творческия псевдоним ANgel. Почти 4 години Моника е непрекъснато до него, а всеки негов концерт е при пълна зала.
В града на музиката Ангел се чувства като в затвор – постоянно го гонят от различни места, докато свири, дори веднъж го арестуват с челото и го тикат зад решетките за няколко часа. Това го провокира да създаде емблематичната си композиция Save Me From This Hell (“Спаси ме от този ад”).
Млад режисьор от Ирак, силно впечатлен от музиката и от случая, създава клип по парчето. Пет поредни месеца “Спаси ме от този ад” е номер едно в чартовете за независима музика в Щатите и Европа и дълго след това е в топ 100 зад Океана.
От септември 2018 г. ANgel живее и твори в Лондон. “Избягах от полицейщината във Виена”, казва той. Повече му допада свободният артистичен дух на този мултикултурен град, много толерантен към различието у хората.
Днес за участията му се грижи мениджмънт компания, а концертирането му отново е с контрапункти – от престижни сцени и скъпоплатени концерти на части партита до улицата.
„Там, на улицата е истината, безпристрастната оценка на минувачите, които разбират от музика – казва той. – Там е истинската свобода, можеш да покажеш на какво си способен, наживо. Там няма как да манипулираш музиката си, както някои правят.“
„Много е жалко, че в България свирещите на улицата се смятат за просяци – коментира Ангел. – В Лондон не е така. Няма да забравя как веднъж един минувач се спря, слуша, аз свирех моя музика. После промълви: „Музиката ти е страхотна!“, тикна ми в ръката сгънати банкноти – цели 380 паунда – и отмина. Приех го наистина като висока оценка за музиката ми.“
Над 300 са вече неговите композиции – за чело, пиано и чело, за оркестър с чело, още 9 са в процес на довършване. Влече го дълбоката драматична музика. Пише и песни, отскоро композира филмова музика.
Освен концертите, печели и от авторски права, когато изпълняват творбите му. Аранжира музиката на певци и инструменталисти. Наскоро е преживял големи емоции – един музикант, също с името Анджело, като него – американец, му поръчал да аранжира партията за чело в негова музика.
„Разбирам, че Анджело записва в легендарното студио „Аби Роуд“! – вълнува се Ангел. – Да влезеш там, където са пяли и свирили „Бийтълс“, Лейда Гага, Адел и още куп знаменитости, за мен беше просто чудо!
Разхождах се из коридорите, където легенди в музиката са минавали. Видях, че там е записвана музиката на поредицата за Хари Потър, на „Междузвездни войни“, на филмите на Чарли Чаплин… Беше магическо!“
В „Аби Роуд“ отново Съдбата му протяга ръка в лицето на музикалните продуценти. Когато Анджело им показва видеа на ANgel, те са толкова очаровани, че му подаряват 4 звукозаписни сесии, всяка по 4 часа, или общо 16 часа записи в студиото.
„Там таксата е 1800 паунда на час, представяш ли си, какъв подарък е това за мен!“, вълнува се Ангел.
Вече е на 30 години, 6-а година е в Лондон. Живее с котарака си Сали, с който са заедно от 9 години. „Никога не съм се чувствал самотен, с мен е моята музика“, усмихва се Ангел.
Не крие, че е гей. Щастлив е, че има човек до себе си, който живее отделно, но двамата са постоянно заедно и той е най-близкият му приятел. Не е музикант, но споделя успехите и музикалните страсти на Ангел.
С баща си Кирил Търпов се вижда рядко, той живее в Свиленград и дирижира хор. Ангел прави само веднъж опити да намери поне биологичната си майка – тръгва по следите й, когато на 25 години преживява инфаркт, лекарите са шокирани и го съветват да се разрови в семейната история. Разбира само, че майката е сменила името си.
Родината е почти затворена страница за него. Там изживява най-голямото унижение – дискриминиран е заради цвета на кожата и сексуалната си ориентация.
„В Пловдив бях брутално пребит от шестима на улицата ей така, без повод – взеха ме за циганин. Лежах и гледах минаващите крака около мен, и никой не се спря. Повиках такси, а шофьорът каза: “Аз такива цигани като теб не карам” и отпраши”, споделя Ангел.
„Заседях се в Лондон, а стоя ли повече от 4 години някъде, и съм готов да се преместя. Не страдам от носталгия по места, а по емоциите, които съм изживял по тези места. Имам хубави спомени и от Ню Йорк, Мичиган, Виена, Лондон…
Есента свирих в Париж, преди не бях ходил там. Освен концертните ми ангажименти, не пропуснах да посвиря и на улицата, дори пред Айфеловата кула и Лувъра. Градът ме грабна, и ако някой ден ми писне в Лондон, вероятно ще избера Париж“, мечтае на глас космополитът.
Готов е и не се страхува и в Париж да тръгне отново от нулата, както във Виена и Лондон, защото вярва в себе си, в таланта си и в музиката, която създава и изпълнява.