Доклад отбелязва значителното влияние на главния прокурор в магистратурата като цяло
През 2022 г. в България има осезаеми проблеми с независимостта на съдебната система, както и сериозна корупция в управлението, а действията за справянето с нея са недостатъчни. Така звучат част от изводите в новия годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за спазване на човешките права в частта за София.
Докладите на Държавния департамент за състоянието и зачитането на човешките права и правата на работещите в 198 страни и територии се създават по законово задължение и се представят в американския Конгрес.
В документа, който беше представен в понеделник и се отнася за миналата година, се казва, че са предприети стъпки за разследване на официални лица с обвинения в корупция или за нарушения на човешките права, но в страната има проблем с безнаказаността.
Сред отбелязаните значителни проблеми на България са „жестокост“ отношение към групи като мигранти, деца в институции, както и арестанти. Докладът акцентира върху „сериозно“ ниво на корупция и престъпления срещу малцинства в това число етнически и от сексуално естество. Наред с това медийната свобода търпи критики.
Проблемът с независимата съдебна система
Документът отбелязва, че конституцията и законодателството в страната предвиждат независимо правораздаване, но „корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната система“.
„Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск, а системата не третира всички еднакво“, се казва в документа.
Държавният департамент отбелязва и изводите на Европейската комисия, според които съчетаването на правомощията на главния прокурор и правомощията му във Висшия съдебен съвет (органът на съдебно самоуправление) води до „значително влияние“ в прокуратурата, съдебния съвет и магистратурата като цяло.
Незаконни арести
Документът се занимава и с правата на арестантите. Държавният департамент отчита като пример за незаконен арест задържането на бившия премиер Бойко Борисов, бившия министър на финансите Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова.
Тримата бяха задържани миналата година за 24 часа, когато на власт беше правителството на Кирил Петков и вътрешен министър беше Бойко Рашков. Арестите бяха мотивирани със сигнал за изнудване. До момента няма повдигнати обвинения, а съдът ги определи като незаконни.
Междувременно Владислав Горанов попадна под американски санкции заради корупция по линия на глобалния акт „Магнитски“.
Корупцията
Отбелязвайки, че в България има проблем с разкриването на корупцията, Държавният департамент отбелязва поредица публично известни данни. От една страна, документът цитира официалната статистика на прокуратурата за миналата година, а от друга, посочва обобщението на Антикорупционния фонд, че от 49 разследвания срещу високопоставени бивши министри, зам.-министри, народни представители, магистрати, кметове и областни управители, които организацията е наблюдавала за изминалите шест години, едва три са довели до присъди, а 14 души са напълно оправдани.
Американското външно министерство прави и сериозен преглед на целия казус с разкриването на скандала „Капитан Андреево“.
Медиен плурализъм
В доклада се посочва още, че условията в страната продължават да влияят негативно на медийния плурализъм.
Цитирани са също заключения, които констатират високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост.
Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии и „недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии“.
Като проблем са отбелязани и дела за клевета срещу журналисти, които публикуват статии с обвинения в корупция. В документа се обръща специално внимание на класическия пример за SLAPP дело – на съдията Светлин Михайлов срещу Mediapool и журналиста Борис Митов („Свободна Европа“).
Малцинствата и националистически партии
Като проблеми са отбелязани и достъпът на малцинства до медиите.
В доклада са представени и случаи на антисемитизъм, като се допълва, че „антисемитска риторика продължава да се появява редовно по социалните мрежи и под формата на коментари под медийни статии онлайн“.
Oт друга страна, се отбелязва, че националистически партии, в това число „Възраждане“ (наречени „ултранационалисти“ – бел. ред.), редовно сипят обвинения срещу защитниците на човешките права.
По отношение на расовите малцинства се изтъква, че дискриминацията може да бъде наказана със „скромна глоба“, като законите в тази сфера не се прилагат ефективно. В документа се споменава и предполагаема връзка между „Възраждане“ и прокуратурата. Американските власти се позовават на публичното признание в България, че представителите на обвинението са ползвали именно националистическата партия, за да внасят свои законодателни предложения.
capital.bg