С продължаващото френско председателство на Съвета на ЕС и предстоящите парламентарни избори Еманюел Макрон няма да се радва на гратисен период в началото на втория си мандат. Опозицията, както отляво, така и отдясно, е по-решена от всякога да лиши повторно избрания президент от парламентарно мнозинство.
Мастилото по бюлетините от президентските избори още не е изсъхнало, а партиите се подготвят за парламентарния вот през юни. Те ще променят допълнително баланса на силите между социалистите и консерваторите, които вече се разпаднаха и се борят да оцелеят.
Вместо това, главните противници на либералната центристка партия „Република, напред!“ на Макрон са крайно лявата „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меленшон и крайнодясната „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
Какви са възможните сценарии?
„Малко вероятно“ е крайнодясно или крайноляво мнозинство
Според Танасис Диамантопулос, професор по политически науки в Атинския университет и експерт по френската политическа система, хипотезата за крайнодясно или крайноляво мнозинство в парламента е „малко вероятна“, въпреки исторически високите резултати на партиите на Льо Пен и Меленшон.
Във Франция мажоритарната едномандатна избирателна система на два тура означава, че „дори и с мнозинство крайната десница и крайната левица не могат да спечелят парламентарните избори. [Те нямат потенциал да сформират съюз“, а за „силите около центъра е по-лесно да сформират“, коментира Диамантопулос пред EURACTIV.
През последните дни Меланшон недвусмислено призова своите поддръжници: „Моля ви да ме изберете за министър-председател“.
Между факта, че „няма да има дезертьорства“ в полза на партията на Меленшон и че крайните партии не са добре представени, възможността призивът му да стане реалност остава неясен.
Друг елемент, който работи срещу най-радикалните партии, е, че „има два „антисистемни“ играчи, единият в най-дясното, а другият – в най-ляво.
Поради тези причини през 2017 г. от „Национален сбор“ бяха избрани осем депутати, а партията на Меленшон имаше седемнадесет. Тези резултати са далеч под общите резултати на национално ниво.
(Новият) опит за обединяване на левицата
Отляво спешната необходимост от единство се усеща както от изпълнителните власти, така и от избирателите, за да си възвърнат влиянието и да наложат мнозинство над Макрон по социалните и екологичните теми.
Силви Гийом, евродепутат от социалистите, заяви пред EURACTIV, че се надява, че „парламентарните избори ще дадат възможност да се постигне по-добър баланс, защото президентските избори не са празен чек“ за новоизбрания президент.
Същото важи и за привържениците на Меленшон, които се надяват на обединяването на левицата.
Евродепутатът Лейла Чаиби каза пред EURACTIV, че нейното движение „апелира към онези, които не се чувстват представени“ и признава, че е в дискусия с другите леви сили, за да се споразумеят за „обща база“.
Призивът на Меленшон и неговите поддръжници изглежда е бил чут от другите леви движения. Евродепутатът от Зелените Дейвид Корманд коментира пред EURACTIV, че „политическите сили на левицата и природозащитниците трябва да се организират и да действат заедно, ако не искат да загубят поотделно“.
Леон Дефонтен, президент на движението на младите комунисти, каза пред EURACTIV, че се надява да види „идеите за равенство, споделяне и солидарност отново да станат мнозинство“.
Комунистическият кандидат Фабиен Русел пледира в неделя вечерта за „глобално споразумение“ на левицата, изисквайки „да бъдат взети под внимание различните нюанси на лявото“, за да се избегне налагането само на „Непокорна Франция“ на Меланшон, която до голяма степен доминираше на първия тур на президентските избори в сравнение с останалите леви сили.
И все пак, според Диамантопулос, дори ако „ в някои избирателни райони левите успеят да спечелят няколко депуати“, идеята за „доближаване до парламентарно мнозинство е политическа фикция“.
Мнозинство за Макрон?
Въпреки парламентарните предизвикателства Макрон няма да се откаже.
Съдейки по коментарите на Габриел Атал, говорител на напускащото правителство, доверието в лагера на Макрон остава високо.
„Убеден съм, че французите ще дадат на президента на републиката средства да действа, за да ги защити, с мнозинство в парламента“, коментира Атал.
Лагерът на Макрон ще има ограничено пространство за маневриране поради липса на съюзи извън съществуващото мнозинство и ще се опита да убеди избирателите в други политически възгледи или в най-добрия случай да сключи споразумения, където това е възможно.
Диамантопулос вярва, че Макрон би могъл да изгради „президентско мнозинство, което да започне с бившите голисти (дясноцентристки републиканци) и да достигне до част от Социалистическата партия и, разбира се, природозащитниците.
Следователно, според Диамантопулос, Макрон трябва да „намигне на еколозите“ в деня след изборите. Обещанието му да назначи министър-председател, който да отговаря за екологичното планиране, би било стъпка в тази посока.
Но въпросът е – кога ще се състои това назначение? Диамантопулос предупреди, че този план може да бъде променен в зависимост от резултатите от изборите през юни, което ще наклони бъдещото правителство повече надясно или наляво и по този начин ще определи избора на Макрон за съюзник.
Припомняме, че през 2017 г. той избра за премиер Едуар Филип от дясноцентристката партия, въпреки че не беше принуден да го направи, след като получи солидно мнозинство в парламента.
В същото време Макрон също ще трябва да посвети част от енергията си на френското председателство на ЕС.
„Той трябва да гарантира, че текущото френско председателство на ЕС е успешно. То приключва на 30 юни и предстои скоро да бъде организирана конференция за Западните Балкани, която дава възможност да започнем преосмислянето на политиката на разширяване на ЕС“, каза Тара Варма от Европейския съвет по външни отношения пред EURACTIV.
„Макрон ще трябва отново да поеме мантията на европейското дипломатическо лидерство. Той спомена Украйна в своята победна реч. Той трябва незабавно да замине за Киев с германския канцлер Олаф Шолц, за да демонстрира подкрепата на Европа за Украйна“, добави тя.