В интервю пред кореспондента ни от Великобритания Петър Филипов, живеещият в Бирмингам вече единайсет години Стефан Стефанов споделя за живота си зад граница.
Стефан, сега на 51 години, е родом от Лом. Заминава за Великобритания през декември, 2012 година, след предложение на свои приятели от църквата, в която членуват, да работи и живее при тях, в Лондон. След заминаването си обаче, Стефан остава напълно сам и се налага да се обади на друг свой познат, който да му помогне. Така започва да свири на китара в църква в Дерби, където случайно се запознава със словашки роми, които му помагат да намери работа.
Сравнявайки с България, той смята, че заплащането и социалните помощи във Великобритания са по-добри, но великобританската здравна система е по-бавна. „Дори за зъболекар чакаш по два, три месеца“, споделя още Стефан. Той не намира проблеми в съжителството между различните диаспори и религиозни общности. Изпраща пари до баща си, който живее в България, и до роднините си всяка седмица, като казва, че „България се издържа от нас, които сме в чужбина“. За разлика от него обаче, децата и внуците му не искат да се връщат в България.
Прибира се за кратко през лятото да види баща си. Обмисля да се върне да живее в България, след като се пенсионира.