Политологът Евгений Дайнов коментира политическите скандали и трусове, поведението на медиите и лидерите на парламентарно представените партии в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.
Делян Пеевски продължава с онова, което той мисли, че е стратегически поход към реалната власт. Чрез ДПС и чрез обезсилване на останалите участници в политиката, което няма да му се получи, защото ДПС отдавна няма онази сила и електорат, който имаше. Но това няма да му попречи да счупи доста неща по пътя си, ако не разбере навреме, че това, което е замислил, няма как да стане.
Делян Пеевски и Бойко Борисов имат две коренно противоположни стратегии как да си избелят образа пред очите на западните ни съюзници по време на война срещу западната цивилизация. И която война в Украйна промени всичко. Вече никой не търпи хора от типа на това, което бяха образите на Бойко Борисов и Пеевски. Борисов се опитва да бъде невидим, да стои отзад, скрит зад „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ), и от време на време да съобщава на Брюксел, че ето вече е нов, готин, не се меси и крепи вашите хора. Стратегията на Пеевски е точно обратната.
За разлика от Борисов, Пеевски е в списъка „Магнитски“ и проблемът му е малко по-сложен. Той се опитва чрез фрапантна публичност да си избели образа, като каже на американците – момчета, аз съм шеф на стара либерална партия. Ние сме евроатлантици и прочее, затова престанете да ме занимавате с разни списъци.
За да постигне това, на Пеевски му трябва власт не само в парламента, каквато има, а власт някак си да проникне в изпълнителната власт.
Като има различни начини да се участва в изпълнителната власт. Дори и в момента се знае колко министри, вкарани от ГЕРБ, има в сегашното правителство.
Борисовата стратегия има малко по-голям шанс да успее, т.е. хората да го забравят, отколкото на Пеевски, който се вре непрекъснато пред очите ни.
Как хората да се ориентират
Макар и с различни стратегии – Борисов се прави на невидим, а Пеевски на ултравидим, идеалният завършек и за двамата би бил да провалят правителството до степен, че да е очевидно провалено и неуспешно. Така партиите зад правителството ще останат без никаква обществена подкрепа. Тогава Борисов и Пеевски ще се обадят в Държавния департамент и в Брюксел и ще кажат, че въпреки усилията им (на Пеевски и Борисов) тези от „Промяната“ са толкова некадърни и за нищо не стават, че е по-добре да се върнат Борисов и Пеевски на власт. Всички истерии са с тази цел, за да може някъде напролет да се каже, че това правителство заедно с партиите зад него са се провалили.
Но те се натъкнаха на проблем. Гласът на обществената подкрепа за ПП-ДБ се оказа извънредно жилав.
Подкрепата не се разпада, а става по-устойчива. Следователно няма скоро да дойде момент, в който Пеевски и Борисов ще могат да съобщят на Запада, че правителството се е разпаднало. Това обяснява тяхното премятане от последните седмици и дни. Сега се чудят кое не изчислиха.
Според мен техните стратегии са погрешни от самото начало и няма как да доведат до онзи резултат, който търсят. Защото обстановката в България, Европа и света е коренно различна от преди. Трябва да се спрат, защото само ще се излагат от тук нататък.
Компромисите и доверието към „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“
Всяко доверие си има край, но нека погледнем резултатите от местните избори, които за първи път можем да тълкуваме в национален смисъл. Ако общността, която подкрепя ПП-ДБ, която е и най-критичната гласоподавателна общност, та, ако тази общност беше толкова критична, нямаше да избере в София, Варна, Пазарджик и Благоевград представители на ПП-ДБ. Въпреки компромисите, в които упрекват ПП-ДБ. Не мисля, че тази общност ще изостави ПП-ДБ.
Трябва да кажем, че поставени под непрестанен натиск, ПП-ДБ правят немалко откровени глупости и грешни ходове. Трябва да помислят как да реагират на тези свои грешки.
Но властта в никакъв случай не трябва да се връща нито при Борисов, нито при президента Радев, който също все повече заприличва на карикатура, рисувана от Комарницки.
Медийните интерпретации
Това е част от много печален разговор – за състоянието на българските медии и тяхната склонност като свраки да се нахвърлят върху всяко станиолче, което проблясва в тревата. И да казват, че този станиол е много важен, нищо, че е просто опаковка на някаква дъвка, която някой е изхвърлил.
Какво прави Пеевски всъщност. Това беше обяснено от премиера Денков много добре. Представете си как аз всяка сутрин излизам в девет часа сутринта и ви казвам, че след три часа ще бъде пладне. И то наистина след три часа е пладне. И аз ви казвам – ето, стана както аз ви казах.
Ето това прави Пеевски и има удивителен успех. Това са елементарни номера, които минават в една тежко увредена и елементаризирана медийна среда.
Защо средата е такава
Защото години наред имаше отрицателна селекция във всички сфери на българското общество, където можеха да проникнат лошите – мутри, задкулисие, ДС и руснаците. Крайният резултат е полуграмотни хора, държачи на микрофони или говорещи в микрофоните. Тези полуграмотни хора са незапознати с елементарното – на всяка случка трябва да ѝ знаеш контекста. Така можеш да прецениш тежестта на всяка случка и възможните последствия от нея.
Това не се прави в българските медии. В тях всичко е тук и сега, на мига, извън всякакъв контекст. Чак до вдетиняване.
В целия цивилизован свят медиите, освен ако не са обесени като в Унгария, намират начин да се съпротивляват.
В България само някои от медиите се съпротивляват, но повечето с удоволствие се примириха да бъдат превърнати в дечица с ментална възраст 11 години, защото така просто е по-лесно. Пълен отказ от напъване на умствения апарат от младите и осъзнат избор на по-възрастните журналисти.
Да не забравяме, че последните 7-8 години онези български журналисти, чиито имена ще се помнят, бяха уволнени. Колегите им, като гледат какво се случва, защото изританите са се опитали да запазят поне стандартите на журналистиката, си казват – да, знам какво става, но защо да си причинявам неприятности. Нека младите и неграмотните да си приказват някакви неща, а аз ще си трая.
Намесата е следната – хората, които имат изгода от едно непросветено, покорено общество, създадоха условията, при които обществото да генерира и изведе на преден план неграмотни, зли и инфантилни хора. Да не забравяме, че злостта пак е признак на незрели мозъци, които изразяват себе си по този начин, защото не могат да кажат същото по цивилизован начин.
Така че злите сили създадоха условията и окуражиха процесите, които да произведат хора, отказващи се да мислят, да анализират и които намират късия път към сензационното си присъствие в публичното пространство през грозно говорене.
Но ще кажа, че докато украинците се съпротивляват на азиатските орди и докато това правителство се съпротивлява и устоява на всекидневната канонада, която се изсипва върху него, наследените цирейни проблеми в България ще продължават да се пукат един след друг. Така общественият организъм ще оздравява. Ако не друго, поне ако тези циреи се изплискват, общественият организъм ще се пречиства.
dnevnik.bg