Преди една година Турция загуби над 50 хиляди свои граждани при едно от най-унищожителните земетресения в историята си. Най-засегнатият от бедствието район беше област Хатай, където жертвите са приблизително 24 хиляди души.
Мащабът на разрушенията в Хатай е толкова голям, че година по-късно разчистването на останки от сгради все още продължава. Палатковите лагери вече ги няма, а хората, които се нуждаят от настаняване, са в лагери с контейнери. Въпреки усилената работа, ситуацията е изпитание за търпението на местните жители, разказва директорът на отдел „Образование, култура и социални дейности“ към голяма община Хатай Емине Атмаджа.
„В Хатай всичко е проблем. В лагерите с контейнери, за съжаление, много често има наводнения, проблеми с тока, водата и инфраструктурата. По пътищата има разрушения. Нямаме транспорт. Имаме училища в тези лагери, но те не функционират, както трябва. Здравеопазването още не е на съответното ниво. Имаме много проблеми и това вече започва да дразни хората. Сроковете са променлива константа. Според мен и според хората, с които общувам, би имало една нормална градска среда поне след 5 години“.
Отделът на Атмаджа се занимава с организирането на всякакви образователни курсове и инициативи както за развлечение, така и за професионална квалификация – от градинарство и готвене до спорт, театър и изкуство за деца, възрастни и хора с увреждания. Благодарение и на тези активности животът след земетресението по-бързо се възстановява.
„Ние много пострадахме, но около месец след земетресението вече предлагахме дори допълнителни курсове. Имаше подготовка на ученици и студенти. В нашата централа в Хатай пострадахме много, но в областта имаме много общини и в някои от тях не пострадаха така, а ние самите започнахме да работим на терен. Например всички оцелели от екипите, които се занимават се театър, започнаха да ходят на места, по лагерите с контейнери. Успяхме да създадем една общност“.
Подписан е специален протокол с Министерството на образованието, така че общинската служба създава материалната база, а от министерството изпращат преподавателите, които са необходими, каза Атмаджа. Принудителното преминаване към онлайн обучение заради пандемията на коронавирус също се оказало полезно след бедствието.
„Да много помогна. Веднага след земетресението ние го приложихме, уповавайки се на опита с онлайн обучението по време на пандемията. За съжаление, това не беше възможно за град Антакия, защото дълго време нямахме интернет, но всички други по-странични общини в нашата област, минаха на онлайн обучение. Това много помогна. Освен това направихме мобилна детска градина и с нея обикаляме селата. Имаме и специална програма за развлечение на децата по селата. Организираме специални курсове за ученици, които подготвяме за гимназия или за студентски изпити. Правим курсове и за занаяти, след които даваме сертификат“.
Тези обучения, които са предимно за жени, са ключови за настанените в лагерите, обяснява Атмаджа.
„След тези курсове някои от големите вериги сключиха специални протоколи с нас. Те дават възможност в техни помещения да се продават предмети, изработени от завършилите курсовете. Имаме спогодба с т.нар. женски кооперативи. Те се занимават с поощряване на предприемачеството при жените и също помагат за реализиране на тази продукция. Има и други жени, които продават в интернет изделията, за които сме ги обучили, и макар и много малко допринасят за семейния бюджет“.
Икономическото възстановяване е изключително важно и за него се полагат целенасочени усилия, казва и заместник-ръководителят на турската правителствена агенция за управление на бедствията за района на Хатай Танер Байъндър. Службата му отговаря за организацията на 185 лагера с контейнери, в които живеят 215 хиляди души.
„Да не забравяме, че освен да си загубят домовете, хората изгубиха също магазините и бизнеса си. Неслучайно в момента на различни места пак във вид на контейнери направихме пазари. В момента сме готови с 6100 най-различни магазини, които започнаха пак да функционират. Всеки, който преди е имал такава работа, сега може пак да я практикува, но в контейнер. Различните министерства и ведомства работят много сериозно, включително най-разнообразни търговски камари и представителства. Например сдружението на производителите на обувки, на кожени изделия. Създадени бяха и различни промишлени производства пак в контейнери. 90 процента от проектите са готови. Създаваме работни места“.
Докато правителствената агенция организира настаняването в лагери, разпределянето на магазини и изразходването на средствата от бюджета на централната власт, за общината също има много дейности, обяснява кметът на голяма община Хатай Лютфю Саваш.
„Ние се опитваме да намираме подслон на наемателите. На хората, които са загубили собствени домове, им помага държавата. Тези, които са били под наем, са ощетени и тук идва ролята на общините. Ние помагаме по-скоро на студенти и на работещи в Хатай и областта, които са били тук под наем и са останали без дом. Освен това инфраструктурата е в много лошо състояние, защото земетресението беше с голяма дълбочина. Канализацията, водопреносната система – всичко пострада. Сега възстановяваме всички тези услуги. В опита си да нормализираме живота, на места, които са подходящи, създаваме зелени пространства и паркове. Това са нашите първи стъпки за нормализиране на градската среда. Институции като училища и болници се строят от държавата. Тяхното финансирането също се поема от държавния бюджет“.
Сега целта е Хатай да бъде възстановен не само като строителство, а също и като общество със своето историческо, културно и икономическо значение, подчерта Саваш. Той ясно помни как още от третия ден след земетресението различни международни институции, фондации, неправителствени организации, доброволци и различни държави, включително България, са започнали да предоставят помощ.
„Тази помощ ни показа следното: в момента, в който хората се чудеха дали индивидуализмът надделява, дали личното пречи на взаимопомощта, в Хатай, както и в другите района на Турция, пострадали от земетресението, където хора починаха, а други загубиха всичко, видяхме, че човечността не е умряла, а съществува. Това е в основата на нашата надежда. Това е причината да захвърлим песимизма и благодарим за това и на българския народ, и на българската държава“, подчерта кметът на Хатай.
Болката от всички изживени загуби е все още много силна за Емине Атмаджа, но съпричастността на спасителите, дошли от цял свят, й помага да продължи напред.
„Може би за поколенията след нас, може би за хората, които не изживяха това земетресение, бъдещето ще бъде много по-хубаво, но за нас е изключително трудно, защото ние загубихме много близки, семействата, домовете си и нашия любим град. Земетресението обаче ни запозна с толкова много хубави хора и върна вярата ми в човечеството. Имаше хора, които бяха дошли да помагат и спяха на улицата. Бедствието възвърна вярата ми във взаимната помощ. Благодаря и на вас, и на всички, които чувстват нашата мъка като тяхна болка и страдание“.
bnr.bg