ели девет години е отнело на Варненската Районна прокуратура разследването на паравоенните организации „Български войнски съюз Васил Левски“ и „Българско национално движение Шипка“. Тяхното заличаване и разпускане бе поискано от прокуратурата с две молби до Варненския Окръжен съд в края на май тази година.
Поне една от двете организации е била подслушвана още през 2015 г. без да е ясно кой е бил заявителят на издаденото съдебно разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Това показват документи, с които „Дневник“ разполага. Данните предизвикват и въпроса защо на прокуратурата е било необходимо толкова време, за да поиска разпускането на двете организации.
Исковата молба до варненския Окръжен съд за прекратяването на „Български войнски съюз „Васил Левски“ е подписана от прокурор Димитър Кайряков. В нея е записано, че сдружението е извършвало противоконституционна дейност, „насочена срещу териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда“. Освен това сдружението е извършвало и „дейност за създаване на тайни и военни структури, за да постигнат целите си чрез насилие“.
Заседанията на Варненския Окръжен съд по искането на прокуратурата за заличаването на „Български воински съюз Васил Левски“ и „Българско национално движение Шипка“ все още не са насрочени. Но по предварителна информация на „Дневник“ и двете съдебни производства ще се състоят при закрити врати, тъй като в тях ще бъде обсъждана класифицирана информация.
Секретна поща
Сред доказателствата и приложенията към исковата молба за прекратяване на „Български войнски съюз Васил Левски“ е и документ, съставен през 2023 г., описан единствено с регистрационния си номер и уточнението, че съдържа „явна и класифицирана информация, изпратена по секретна поща“. Според описа на съдържанието му, той би трябвало да включва данни за банкови и платежни сметки, за банкови сейфове и кредитна задлъжнялост на организацията“.
Най-интересният, описан документ обаче, е искане за прилагане на специални разузнавателни средства, изпратен до Варненския Окръжен съд на 22 май 2015 г., разрешение, издадено на 10 юни същата година и справка по искането, която няма дата.
„Коментираното разрешение за прилагане на СРС (специални разузнавателни средства) не е със заявител прокуратурата, а представлява част от писмените доказателства, с които е обоснована исковата молба, каза в отговор на въпроси на „Дневник“ говорителят на Варненската Районна прокуратура Радослав Лазаров. Към нея са приложени и други доказателства, събирани в различни периоди от време. Освен това преписката е имала развитие и инстанционни произнасяния назад във времето“.
Неясно остава и защо, въпреки „инстанционните произнасяния назад във времето“ придвижването на преписката е отнело на прокуратурата цели девет години. Произнасянията на съда в рамките на досъдебната фаза са с ограничен достъп в платформата ecase.justice.bg и така няма проследимост за връзка с прокурорската преписка. Но има и още нещо, което може да бъде определено като странно:
Исковете за прекратяване на дейността на две сдружения с нестопанска цел не са предшествани от обвинителни актове срещу членовете им, за които явно е установено, че са извършили престъпление, смятат юристи, с които „Дневник“ разговаря. Според тях би трябвало исковете да са отправени до съда едва след приключване на наказателните дела.
Молбата на прокуратурата до варненския Окръжен съд съдържа като доказателства за противоконституционната дейност на „Български войнски съюз Васил Левски“ сведения, събрани от тримата членове на неговия Управителен съвет – Динко Соколов, Владимир Русев и Иво Лазов. Освен от тях обаче сведения са събрани и от родения през 1947 г. Иво Комаровски. Данни, публикувани в портала Cobiss.bg показват, че той е автор на книгата „Команда 575 : разкази за парашутисти разузнавачи“.
В друг раздел на молбата са описани приложенията към нея. Сред тях освен сведенията, събрани в хода на досъдебното производство от членовете на „Български войнски съюз Васил Левски“, има и данни, получени от Светозар Минов. В страницата си във „Фейсбук“ той се е представил като „учител личностно развитие, традиционно рейки, молитвено рейки, сила+рейки, портал с други измерения“.
Посрещачите на „Нощни вълци“
Минов бе един от тримата осъдени за побоя, който нанесоха на бензиностанция край Бургас на 30 юни 2016 г. на протестиращи срещу посещението в България на рокери от руския мото клуб „Нощни вълци“ (известни като „глутницата на Путин“).
Тогава Светлозар Минов и Стойчо Гергинчев получиха условни присъди за нанасяне на средна телесна повреда на двама от протестиращите Иван Панчев и Иво Дошев, които бяха повалени на земята и ритани. Третият подсъдим – Атанас Михов беше осъден ефективно.
„Нямам никаква представа защо името ми фигурира в исковата молба на прокуратурата за заличаване на „Български войнски съюз Васил Левски“, каза в телефонен разговор за „Дневник“ Светлозар Минов. Нямам никакви контакти с тях след случката на бензиностанцията в Бургас и не искам да имам. Предполагам, че те също не искат да чуват за мен. И до ден днешен плащам за грешката си тогава“, каза още той.
„Маскировка и засада“
През годините „Български воински съюз Васил Левски“ се представяше публично и с още две имена – „Комитет за национално Спасение „Васил Левски“ и „Воински съюз – Българско национално опълчение „Шипка“. За негов създател, вдъхновител, идеолог и командир беше представян пенсионираният бивш старшина от армията Владимир Русев, който сам обичаше да се подписва като Валтер Калашников.
Организацията редовно провеждаше тактически учения, след които публикуваше в социалните мрежи съобщения, снимки и видео клипове.
След едно от тези „занятия“ в Странджа през 2016 г. Русев се похвали във „Фейсбук“, че в него са взели участие и „чуждестранни наблюдатели и журналисти от Англия, специалисти от SAS – Великобритания (бел-авт. – корпус от специални сили към ВВС) и други западни специалисти“. „Поради изключително сложната обстановка в Турция, както и с ескалиране на терористично напрежение в Европа, се наложи ускорена подготовка на наши кадри,“ твърдяха от организацията. Според същото съобщение по време на това учение са били отигравани „задачи по оцеляване и първа помощ, ръкопашен бой, задържане и конвой, маскировка и засада, стратегически и тактически маневри и работа с различен тип оръжие“. Оръжията на занятието са били „еърсофт“, за чието използване няма регулация.
Още тогава се разбра, че българските служби за сигурност са следили организацията. Те обаче са нямали възможност да й попречат да организира „ученията“ си, тъй като в тях не били използвани бойни оръжия, коментира тогава пред „Дневник“ депутат от комисията по отбрана. Според него притеснителното в тези „учения“ е било, че на едно от тях (за „лов на бежанци“ в Странджа) са присъствали и бившата лидерка на антиислямската организация „Пегида“ в Германия Татяна Фестерлинг, както и Едвин Вагенсфелд от холандския й клон.