След като отклони Турция от западните съюзници, президентът Реджеп Тайип Ердоган промени курса си с ходове, които зарадваха САЩ и разстроиха Русия. Този обрат е отчасти насочен към превъзмогване на икономическия спад на страната му и стимулиране на чуждестранните инвестиции.
Преосмислянето на външната политика е част от по-мащабно пренастройване на Ердоган шест седмици след преизбирането му. Той промени курса си по отношение на икономиката, като се отказа от неортодоксалните финансови политики, които са обвинявани за необузданата инфлация в Турция и колапса на националната валута.
Връзките на Ердоган с руския президент Владимир Путин влияят върху отношенията на Турция с нейните традиционни западни съюзници от години, заедно с други фактори, включително загрижеността относно неговото все по-автократично управление.
Но одобрителното кимване на Ердоган в понеделник за присъединяването на Швеция към НАТО – ход, на който той се съпротивляваше от месеци – беше приветствано от западните лидери, които се стремят да укрепят алианса след нахлуването на Русия в Украйна.
По-топлият тон беше в контраст с отговора на Москва миналата седмица, когато Анкара позволи на президента Володимир Зеленски да прибере петима украински командири, които бяха задържани в Турция съгласно условията на споразумение за размяна на затворници.
Осъждайки този ход като нарушение на сделката с посредничеството на Турция, Москва каза, че Анкара е обещала да задържи командирите в Турция и се оплака, че не е била информирана.
Анализаторите смятат, че действията на Ердоган – включително декларираната му подкрепа за присъединяването на Украйна към НАТО, не са случайни.
„През последните години имаше усещане, че турско-руските отношения са отишли твърде далеч. Това показва ясно ребалансиране“, коментира Галип Далай от мозъчния тръст Chatham House.
Една от основните мотивации е стремежът на Турция да излезе от икономическия си спад и да съживи чуждестранните инвестиции, добави Далай, отбелязвайки, че обтегнатите връзки със Запада са потиснали икономиката и инвестиционните потоци. Турция започна да привлича инвестиции от арабските страни от Персийския залив, но има нужда от повече, каза той.
„Турция не иска турско-руските отношения да бъдат тежко наранени, но това неизбежно ще окаже влияние върху отношенията. След изборите Ердоган чувства, че има повече пространство за маневриране“, смята анализаторът.
F-16 и безвизово пътуване
Ден след като Анкара даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО, Вашингтон заяви, че ще продължи с прехвърлянето на изтребители F-16 на Турция след консултации с Конгреса. Турция заяви през октомври 2021 г., че иска да купи изтребители и близо 80 комплекта за модернизация за своите бойни самолети.
Както турски официални лица, така и администрацията на Байдън отхвърлиха всякакви предположения, че одобрението на Анкара за присъединяването на Швеция към НАТО е било свързано с продажбата на F-16 в месеците на преговори за справяне с турската опозиция.
Високопоставен турски служител каза пред Ройтерс, че Турция няма да навреди на връзките си с Русия, докато подобрява отношенията със Запада и добави, че Западът трябва да подкрепи Турция в нейните финансови нужди.
Връзките на Ердоган с Путин станаха по-силни в дипломацията около войната в Украйна, помагайки му да постигне сделка за безопасен износ на зърно от черноморските пристанища на Украйна.
Москва обаче заплаши да се откаже от сделката заради „неспазеното обещание на Запада да премахне пречките пред руския износ на зърно и торове“, което трябва да изтече на 17 юли.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в понеделник, че в момента няма планове Путин да се срещне с Ердоган, за да обсъдят подновяването на сделката, и не е известно кога руският президент може да посети Турция.
Анкара беше важна за Москва, тъй като Ердоган отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна. Полетите и търговията продължават, а Турция е добър клиент на руски газ.
Москва също е важна за Анкара като търговски партньор и основен източник на приходи от туризъм, а освен това изгражда и първата атомна електроцентрала в Турция.
Преди напрегнатите президентски избори в Турция през май Москва позволи на Анкара да отложи до 4 милиарда долара от сметката си за внос на газ за първи път тази година, облекчавайки натиска върху намаляващите валутни резерви.
„Розови очила“
Кремъл заяви, че възнамерява да развива отношенията с Турция „въпреки всички разногласия“.
„Турция може да се ориентира към Запада. Знаем, че в историята й е имало периоди на интензивна ориентация към Запада, но и периоди на по-малко интензивна ориентация“, каза Песков.
„Но също така знаем, че никой не иска да види Турция в ЕС, имам предвид европейците. Нашите турски партньори не трябва да носят розови очила“, добави той.
Кандидатурата на Турция за присъединяване към Европейския съюз е замразена от години след започването на преговорите за членство през 2005 г. През 2009 г. Кипър блокира шест от 35-те глави, които Турция трябва да приключи като част от преговорите си за присъединяване към ЕС.
Анализаторите смятат, че в допълнение към безвизовото пътуване за турците, Ердоган иска по-тесни търговски споразумения с ЕС, дори ако членството остава далечна перспектива, свързано с напредъка по отношение на демокрацията и други въпроси.
Много европейски правителства не показаха особен ентусиазъм за съживяване на процеса.
„Турция иска Европейският съюз да играе роля в икономическото възстановяване. Да съживим отношенията между Турция и ЕС е косвен начин да кажем именно това“, коментира Еврен Балта, професор по международни отношения в университета Озиегин.