Предвидените 201 милиона лева от ЕС за рекултивация на кариерите за лигнитни въглища в България няма да стигнат, но не е ясно колко още стотици милиони левове ще са необходими от държавния бюджет и как ще бъдат осигурени. Според европейските правила останалите пари за рекултивацията трябва да бъдат платени от дружествата, които са печелили досега от въглищата.
Отпуснатите от ЕС пари за възстановяване на природата във въглищните райони представляват само 10% от предвидените във Фонда за справедлив преход 2.9 милиарда лева за трите въглищни региона. От тези 201 милиона лева близо 176 млн. лева са за Стара Загора, останалите над 25 млн. лева – за Перник и Кюстендил.
На кръгла маса “Ефективна регулация на въглищни мини”, организирана от неправителствената организация “За Земята”, заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов не отговори на въпрос за размера на държавното финансиране, необходимо за рехабилитация и рекултивация на терените, както и какъв ще е източникът на средствата.
Категорично решение по темата няма, но това, което ни предстои, е да се намери подходящия механизъм, който да бъде прозрачен и обществено приет, каза Ненов.
Правителството при всички положения ще трябва да намери решение. Рекултивацията е част от енергийния преход и контролът върху този процес ще предотврати стихийността му и разхищенията на средства без особен ефект.
Към момента няма никаква координация между институциите, въпреки че процесът обвързва няколко министерства – енергетиката, земеделието, околната среда и водите, на регионалното развитие, също и на икономиката и инвестициите, тъй като част от терените ще са за индустриални зони.
Според оценки на експерти дейностите, които трябва да бъдат извършени, надхвърлят многократно предвидените от Фонда за справедлив преход над 200 млн. лева за възстановяване на терените. Европейската комисия стриктно следи при да бъде спазен принципът “замърсителят плаща” – тоест, че средствата от Фонда няма да бъдат изразходвани за дейности, които са задължение на концесионерите.
В териториалните планове на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил не е казано как ще се случва рекултивацията и как ще бъдат изразходвани тези 201 млн. лева, каза Радостина Славова от “За Земята”, която също акцентира върху принципа “замърсителят плаща”, за да бъде получена подкрепа от ЕС.
Какво правим когато има несъответствие между нормативната уредба, териториалните планове и концесионните договори и кой казва как ще се съгласуват, запита тя.
Какво се случва в “Мини Марица Изток”
Брюксел има ясна позиция, че не иска да плаща за несвършената от концесионерите работа. За най-голямата като обхват концесия – тази на държавното дружество “Мини Марица Изток” в Маришкия басейн, рекултивирани са близо 47 000 декара (47 кв. км), от които малко над една трета за горско ползване. Общата площ на 35-годишната концесия е 240 кв. км, като от дружеството дори настояват за увеличение до 300-350 кв. км, до изчерпване на запасите. “Мини Марица Изток” е внесло предложение за нов концесионен договор, от който зависи и рекултивацията.
През последните 10-15 години рекултивацията е на нулата, стана ясно на кръглата маса. Натискът за ниски цени на въглищата е довел до невъзможност да се заделят средства за рекултивация на увредените терени. Сумите за рекултивация трябва да са провизирани в цената на въглищата, но от 2014 г., когато цената беше коригирана, трудно може да се заделят средства, заяви Леонид Ганозлиев от “Мини Марица Изток”. Ако добивът на въглища е достатъчен, мините ще могат да заделят средства, а при сегашната икономическа ситуация, целта е мините да запазят жизнеспособността си, така че да продължат рекултивацията и подготовката на терените за нови икономически дейности, отбеляза и зам.-министър Ненов.
Необходим е държавен мониторинг над процесите по рекултивация – да определи териториите за земеделско и горско ползване, за индустриална и друга рекултивация, също и контрол при обществените поръчки и приемането на рекултивацията, отбеляза Петко Ковачев, директор на Института за зелена политика. Той посочи, че процесът на възстановяване на увредените терени трябва да включва и
рекултивация на водните ресурси в регион Стара Загора – връщане на р. Овчарица в старото корито, очистването на язовирите и езерата. Взехме ли си поука от прехода, за да предотвратим безконтролното и стихийно случване на енергийния преход, реторично запита Ковачев.
Според Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт не става дума само за рекултивация, а и за преориентация на работната сила.
Липсва прозрачност
Наред с липсата на достатъчно средства, координация и необходимост от промяна на правната рамка, липсва и прозрачност. Според адвокат Александър Коджабашев процесите по рекултивация са скрити и недостатъчно прозрачни за обществото и се налагат нормативни изменения, за да бъде повишена прозрачността.
Отказва се достъп до информация как до момента концесионерът е изпълнявал задълженията си за рекултивация.
И в трите аспекта на рекултивацията – финансов, правен и технически, основно действащо лице е министърът на енергетиката, но липсва яснота как са извършени дейностите и какво е извършил концесионерът, каза Коджабашев.
Принципът “замърсителят плаща” се нуждае в България от създаване на действащ механизъм за прилагането му. Ако няма, обществото ще продължава да поема пасивите на всякакви дейности, посочи юристът.
От “Мини Марица Изток” поясниха, че контролът за рекултивираната площ на практика не е техен. След приемането на терените от дружеството, комисия от представители на МРРБ, на ДФ “Земеделие” оценява как е извършена рекултивацията и впоследствие земите се прехвърлят на Държавния поземлен фонд. Контролът как е направена рекултивацията остава на тези ведомства, казаха представители на държавното дружество.
Последствията от лошо извършена рекултивация са запрашване, замърсяване на водни обекти, по-голяма заболеваемост от рак, преждевременни раждания и преждевременна смърт. Това ще е резултатът от липсата на контрол и изхарчени и пропилени милиони за процеса, който тепърва предстои.