Рязкото намаляване на търговския дефицит на ЕС с Китай през 2023 г. не е доказателство, че блокът успешно „намалява риска“ от зависимост от Китай. Това по-скоро подкрепя твърдението, че самият Пекин се стреми към стратегическа независимост от Запада, коментират експерти пред Euractiv .
Доклад, публикуван от официалната статистическа служба на ЕС Евростат в понеделник (4 март), установи, че търговският дефицит на блока с Китай е намалял с 27% през 2023 г. до 291 милиарда евро, което е спад от 397 милиарда евро през 2022 г.
Износът е намалял с 3% до евро 223 милиарда, докато вносът спада с 18% до 514 милиарда евро.
Въпреки това Алисия Гарсия-Ереро, която е старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст „Брьогел“, твърди, че намаляването на износа на блока за Пекин е следствие от успешното прилагане на мерки за намаляване на зависимостта на Китай от Запада.
„Ние не намаляваме рисковете“, каза Гарсия-Ереро. „Това, което се случва, е, че Китай не внася от нас. И основната причина е, че те заместват нашия внос.”
Анализаторът от Европейския политически център Филип Лаусберг, по подобен начин отбеляза, че спадът в европейския износ за Китай е резултат от продължил десетилетия процес на „укрепване на стратегическите вериги за доставки“ на Китай.
„Големият бум на износа за Европа и особено за Германия през последните няколко десетилетия беше до голяма степен подхранван от Китай, който внасяше стоки и машини. Но сега Китай вече може да си произвежда тези стоки.“, обясни той.
Забележките на двамата анализатори идват, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналата година призова ЕС да „намали риска “ — но не и да се откаже от отношенията си с Китай, както дипломатически, така и икономически.
„Свидетели сме на много умишлено втвърдяване на цялостната стратегическа позиция на Китай от известно време“, каза фон дер Лайен през март 2023 г.
По отношение на данните за търговията от сряда Гарсия-Ереро също така посочи, че спадът на вноса е предимно цикличен, като се дължи до голяма степен на това, че европейските вносители приели поръчките за телекомуникационно оборудване преди 2023 г.
Германските проблеми сигнализират за проблемна тенденция
Проучването на Евростат идва на фона на нарастващото напрежение между Запада и Китай за статута на Тайван, който е основен производител на чипове, за който Пекин твърди, че е част от неговата юрисдикция, както и за подкрепата на Китай за Русия във войната й в Украйна.
В своя Пакет за икономическа сигурност, обявен през януари тази година, Европейската комисия призова за засилен контрол върху износа на стоки с потенциал за двойна употреба (т.е. граждански и военни) към конкретни „държави, предизвикващи безпокойство“. Мерките бяха разтълкувани като насочени срещу Китай.
Нещо повече, в последния си кръг от санкции, които бяха наложени срещу Русия, ЕС забрани износа за четири китайски фирми, за които се подозира, че доставят на Русия оръжия за нейните офанзивни операции в Украйна.
Междувременно Лаусберг отбеляза, че отказът на енергийните доставки на Берлин от Русия след инвазията е довело до това „статутът на Германия като производствена сила да бъде структурно застрашен“.
Той също така подчерта, че високите цени на енергията са накарали германските автомобилни и химически компании да увеличат своите преки чуждестранни инвестиции и производство в Китай.
„Тези продукти никога няма да се появят в търговските баланси, защото те се произвеждат в Китай и след това се консумират там. Така че това също е промяна на стратегията през последните две години.“, обясни анализаторът.
Гарсия-Ереро се съгласи, че спадът в износа за Китай представлява „огромен“ риск за продължаващия просперитет на Германия.
„Трябва да се тревожим особено за Германия. Мисля, че вече го виждаме в статистиката. Трябва да направим нещо по въпроса.”, заключи тя.