Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика. Наскоро той публикува анализ по повод падането на забраната за внос на земеделски продукти от Украйна, което гласува парламентът. „Дневник“ разговаря с него по повод последвалите протести на земеделци. В основата им са зърнопроизводителите, които имат непродадена скъпа продукция – пшеница, царевица и слънчоглед. В очакване цените да се повишат още те не продаваха през втората половина на миналата година, през последните месеци също се въздържаха заради ниски цени, повлияни от силни реколти и продажби от Русия и Украйна. Съответно българските производители не получават цената, която смятат за справедлива, като разчитат да я постигнат чрез ограничаване на конкуренцията, като това означава потребителите в България да платят повече за нещо, което се продава на европейските борси по-евтино.
Г-н Ганев в свой анализ посочвате, че около решението на парламента да подкрепи отпадането на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна фокусът попада върху слънчогледа тъй като след началото на войната и преди налагането на забраната това е суровината, която България внася в много големи количества. Слънчогледът ли е в основата на протеста?
– Не само. Ако погледнете точките, изглежда, че исканията са доста по-широки, вкл. изплащане на помощи както и бъдещата рамка за това. Има доста по-голяма тема, която няма връзка с вноса. Очевидно има и политически елемент. Конкретно в рамките на забраната съществената част е слънчогледът, другото не го внасяме, а предимно преминава транзит през страната.
Разговорът всъщност е по-скоро индустриален, а не потребителски. Не какво да продаваме, а какво да преработваме. Има все по-голяма нужда от слънчоглед за преработка, за производство на олио, а тази забрана водеше до недостиг на суровина за преработвателите.
В такъв случай защо при недостиг се протестира срещу вноса?
– Очакването за слънчогледа, произведен в България, е да бъде продаден на по-висока цена. Производителите изчакваха, но е нелогично да чакаш правителствено решение, което да я повиши докато тя междувременно пада. Това е международен пазар, цената е пазарна, ние изнасяме и внасяме.
А как стоят нещата с износа на олио?
– Нетните приходи от износ на страната от търговията с олио са се повишили от около 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1.2 млрд. евро през 2022 г. Тази промяна е подкрепена от възможността да се внесе слънчоглед от Украйна, макар тенденцията да е видима още преди войната. Ако се свие износът на олио, това е загуба на приход за определени фирми. Когато има забрана цените или се задържат, или се повишават.
Т.е. при забранен внос цената плащат потребителите?
– Ефектът е негативен както за икономиката, така и за потребителите.
Защо тогава Полша, Словакия и Унгария могат да си позволят да забранят вноса?
– Виждали сме такива временни ограничения и в миналото, например Румъния беше забранила вноса на лалета. Върви процес на уточняване какво точно да се случва. Може би това е решението – механизъм за координация, чрез който да се внася това, което е нужно, но да няма усещане, че се внасят милиони тонове суровини. По принцип практиката на Европейския съюз е такава при търговски спорове.