От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева.
„Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите“, коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“.
Все още не успяваме да привличаме в тези специалности дори средно добрите студенти, подчерта той и даде пример със средния успех на кандидатстващите в педагогически специалности.
„Проблемът няма как да бъде решен с повишаване на учителските заплати“, смята проф. Албена Йорданова, ръководител на националния отбор по биология за олимпиадите по биология.
Учителските заплати се повишават непрекъснато през последните години. Заплатите в университетите значително изостават и изобщо не се наблюдава подобна тенденция, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.
По думите ѝ „крайният резултат като цяло е плачевен“ и има „очеваден проблем в образованието“.
Георги Стойчев изтъкна, че младите хора приоритизират уменията пред теоретичните знания, което е сигнал към образователната система за посоката, в която трябва да се променя, ако искаме училището да е интересно.
Относно новосъздадения държавен фонд „Стефан Стамболов“, който ще подпомага български граждани за висококачествено висше образование в чужбина, Стойчев посочи, че фондът ще създава допълнителен стимул за завършилите най-престижните висши училища по света да се върнат в България.
„Той обслужва не толкова образователната система, колкото пазара на труда. (…) Това са много малък брой специалисти, които могат да бъдат подкрепени, в специфичен кръг от висши училища.“
Проф. Албена Йорданова заяви още, че една от рестрикциите и спънките във фонда „Стамболов“ е, че студентът следва да е завършил бакалавърска степен. Тя е на мнение, че трябва да се обърне внимание и на други таланти.
„Инвестицията е доста сериозна, след което въпросният младеж се връща в България за срок от три години. Дали тази инвестиция си заслужава крайния резултат, все още има много въпросителни. От една страна приветствам тази програма, от друга – много са неяснотите около нея. Как ще бъдат подбирани младежите, сумите по тези договори… За мен тези огромни инвестиции биха могли да бъдат направени тук, в България. Тук да бъде повишено качеството на образованието във водещите университети.“
Като един от проблемите на висшето образование Георги Стойчев очерта това, че голяма част от най-добрите и амбициозни потенциални студенти избират да учат в чужбина.
bnr.bg